Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 25

И точно тогава един ден тя припадна в парка. Лежах под люлката и я гъделичках по сгъвката на коленете, докато тя се люлееше напред-назад с развята бяла пола. След поредното политане напред, огласяно от звънкия й смях, тя се преви на две и загуби съзнание. Карина изпищя. Марго падна назад от люлката и тупна на земята. За щастие се протегнах навреме, за да задържа главата й, за да не я разбие на бетонната настилка.

Кайл тичаше към нас през поляната. Карина се затича към него, оставяйки Марго на земята с необичайно подгънати под тялото крака и посинели устни. Виждах камерите на сърцето й и докато едната бе здрава и ясна, другата бе на дупки. Надвесих се над детето и притиснах длан до сърцето му. Светлината беше златиста — оздравителна, и бързо прогони синия цвят от устните и около очите. Засега.

Кайл и Карина тичаха с все сила към нас. Той подхвана Марго под раменете и провери пулса й. Понесе я към колата и тръгнаха към болницата.

Бях бясна на себе си. Не бях достатъчно внимателна! Бродех из болницата, чудейки се какво да предприема.

Точно тогава то се случи.

Първо се появи Нан — усмихната и спокойна, както винаги. Сложи ръка на рамото ми и ме накара да погледна към една стена. Тъкмо щях да избухна от раздразнение, когато пред взора ми се появи триизмерно видение на сърдечната операция, от която Марго имаше нужда. Нан ми поръча да гледам внимателно и да запомням, за да повторя всичко видяно и чуто на хирурга. Схванах. Бях се озовала на подготвителен семинар.

Съсредоточих цялото си внимание. Пред мен се разиграваше момент от бъдещето по начин, който аз трябваше да ръководя. В главата ми зазвуча глас — беше на жена, американка — обясняваше ми какво означава всяко действие, каква е целта му и защо тази техника не е прилагана досега, колко голям трябва да бъде разрезът и т.н. Слушах и осъзнавах как всяка дума и всяко движение попадат право в паметта ми подобно на капки дъжд върху добре излъскания покрив на кола. Не пропусках абсолютно нищо — нито наречие, нито акцент.

Щом видението изчезна, Нан ме поведе към операционната. Нямах усещането, че е минало време — сестрата, която си слагаше маската в началото на видението, все още се занимаваше с връзките й на тила, когато то свърши. Бързичко завързах краищата й и тя спонтанно благодари, без да се извръща назад, за да види кой й помага.

Вътре в операционната Марго лежеше неподвижно на масата, а над нея висеше голяма лампа, от чиято светлина лицето й изглеждаше снежнобяло. И което бе по-лошо, аурата й беше белезникава и някак изтънена. Издигаше се над нея като дим над вода. Две медицински сестри, Кайл и главният хирург доктор Лусил Мърфи сложиха ръкавиците си и приближиха масата. Докато пристъпвах напред, видях, че в залата са се появили още четири ангели хранители, по един за всеки член на екипа. Кимнах на всеки от тях. Чакаше ни работа.