Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 23

— Марго, Марго, ела да играем!

Беше Кейт, ухилена до уши. Кайл вдигна глава, видя я през прозореца и скочи на крака. Да видиш усмивка на лицето й, беше такава рядкост, че той се преизпълни с радостна възбуда и изтича към столовата.

— Марго! Иди да играеш навън с Кети!

— И как ще играете? — намръщи се Карина. — С кинжали? Или ще измъчвате животни?

— Недей така, Карина — упрекна я Кайл, помръкнал. — Ела, Марго! — Той я хвана за ръка и я изведе навън. Като видя Кейт, детето колебливо спря. Погледна Кайл, а после и мен. Аз кимнах. Да, дете, и аз идвам с теб. Бъди спокойна!

Кейт й махна с ръка в знак, че я вика да играят заедно в бараката.

— Не искам — каза Марго.

— Хайде, глупаче — усмихна се Кейт. — Имам и шоколад. И Бийтълс.

— Бийтълс ли?

— Да.

Марго щастливо се запъти към бараката.

Щом детето влезе, Кейт залости вратата. Погледна през прозореца, за да се увери, че никой от родителите й не е излязъл на двора, после дръпна завесите, за да скрие светлината на слънцето. Прах се стелеше по разхвърляните наоколо стари велосипеди и части от разглобена косачка за трева. Стоях в един ъгъл и чаках. Кейт ме погледна, сетне извърна очи към Марго. Какво беше замислило това момиче?

— Сега, Марго, ще поиграем на една игра. Игрите са нещо много хубаво, нали?

Марго кимна и полюшна пола в кръг. Чакаше Бийтълс. Кейт сложи картона на играта на пода и в този миг разбрах две неща:

1. Това беше картонът от спомена ми.

2. Това не беше какъв да е картон, а масичка за спиритически сеанси.

Кейт седна на пода и кръстоса крака. Марго направи същото. Помислих си дали да не изтичам и да доведа Кайл. Или да стоя тук, за да видя какво цели Кейт?

Момичето притисна с ръка стрелката, която посочваше буквите от азбуката, изписани на масичката.

— Ще ни каже сега кое е името на твоя ангел — съобщи тя на Марго.

Детето се усмихна. Обърна се назад към мен и ме погледна възбудено.

— Как се казва този ангел? — чу се острият и студен глас на Кейт.

Бараката потъна в мрак. Марго се огледа разтреперана.

— Искам да отида при Карина — промълви тя.

— Не — отсече Кейт. — Нали знаеш, че си играем?

Кейт завъртя стрелката. Невидима ръка я спря на буквата „Р“. После на „У“, а после на „Т“. И накрая на „3“ за „Здравей“. Доста неприятен начин на представяне.

— Рут — провикна се Кейт със светнали очи. — Излез оттук!

Не мръднах. Гледахме се в упор няколко секунди. Усещах как тъмни сенки се движат зад бараката. За пръв път от известно време насам ме достраша. Не знаех какво ме чака.

— Добре. Слуги на сатаната, махнете Рут оттук!

— Искам да си вървя — проплака Марго с разтреперани устни и стана. Тя също бе усетила сенките.

Трябваше да я изведа. Пристъпих напред, за да я защитя. Видях как огромен черен силует приближава към мен. В това време Кейт редеше на глас непонятни заклинания, с каквито бе напълнила главата си от всевъзможни зловредни четива.

— Кейт, не знаеш с кого си имаш работа — твърдо заявих аз.

Но не успяла още да изрека думите, видях, че нещо във въздуха се хвърля към мен. Вдигнах ръка и призовах ярък сноп светлина да огрее пространството. Когато светлината рикошира в летящия предмет, той смени посоката си и тупна шумно на пода. Но онова, което го бе запратило към мен, щурмува бараката и тя се разтресе под тежките му стъпки.