Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 22

Кайл се опита да обясни, че става дума за сирачето, което бяха довели в болницата полумъртво и че съдбата отново ги е събрала. Искаше да й каже и за мен — случайната му среща с непознатата в онази ранна утрин, която го бе насочила към къщата оттатък пътя, за да спаси Марго, но се отказа.

— Все такива ги вършиш — викаше Лу. — Винаги има някой друг, когото да спасяваш. Ами аз? А Карина и Кати?

— Какво за тях? — сви рамене той.

Тя вдигна ръце и излезе от стаята. Кайл въздъхна тежко и изпука пръстите си. Аз му изръкоплясках бурно. Заслужаваше Нобелова награда за търпението.

Крилете ми изпърхаха. Влязох в спалнята на Карина и седнах на леглото до Марго. Детето бе очаровано от розовите и сини сенки, които Карина нанасяше по лицето й. Винаги съм се чудела откъде идва слабостта ми към грима — приемната ми майка не употребяваше такива неща, а по-голяма сестра нямах. Кейт стоеше на прага и наблюдаваше сцената. Погледна към Марго, а после към мен.

— Коя е тя?

Карина въздъхна престорено и отвърна:

— Върви си, Кейт. Ние с Марго се гримираме, а ти не си поканена.

— Марго ли се казва?

— Марго — повтори детето и гордо се засмя.

Кейт се опита да й отвърне с усмивка:

— Добре ще си прекараме ние с теб, Марго — обърна се и излезе.

Постепенно като малко раче, изпълзяло от черупката си навън на топлото тропическо слънце, Марго започна да идва на себе си. Тя бързо се превърна в миниатюрно тригодишно подобие на Карина — говореше с нейните изрази („Това е направо страхотно!“), подражаваше й в облеклото и танцуваше с нея под звуците на Бийтълс дълго след настъпването на часа за лягане. Възвърна апетита си и ядеше като вълк.

Нямах представа, че съм била такова мило дете. Така забавно и невинно. Веднъж Марго се събуди от кошмар, който видях и аз. Бе спомен от времето, прекарано в дома на Сали и Падрег. Успях да я прегърна и да я залюлея, преди да разбуди другите с писъците си. Огромна мъка стягаше сърцето й като в менгеме. Затворих очи и се опитах да призова силите, помагали ми да я лекувам и преди. Меката златиста светлина започна да избледнява до далечен отблясък и затрептя като пламъка на свещ. Призовах я по-настоятелно. Тя нарасна до големината на топка за тенис, достатъчно широка, че да покрие сърцето на Марго. Детето задиша по-равномерно, но в сърцето й оставаше опасността, която го грозеше. Макар и изпълнено с покой и обич, то криеше проблем, който трябваше да бъде решен. Единствената ми надежда беше, че Кайл ще се справи по най-бърз начин.

На сутринта той получи писмо от доктор Улмър, който го уверяваше, че ще се радва да го посети и да го консултира за начина и техническите средства, необходими за извършване на ехокардиография. Пишеше още, че от изброените симптоми е заключил, че е възможно детето да страда от напълно лечимата стеноза на аортата.

В столовата Карина учеше Марго да танцува джайв. Лу беше на пазар. Тогава от градината се чу вик: