Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 21

— Какво има, татко? — обиди се Карина.

Кайл посочи с пръст към горния етаж.

— В стаята за гости има едно момиченце.

Лу и Карина се спогледаха объркано.

— Какво?

— Кайл, обясни това, моля те!

— Ще обясня, но не веднага — отпусна ръце той. — Детето е болно и сигурно е изплашено до смърт от шума, който вдигнахте. Моля ви да се качите тихо горе и да я поздравите.

— Но…

Кайл погледна Лу над очилата си и тя нацупи устни. Засмях се доволно. Каква радост ще да е било да живееш с жена като Лу цели двайсет години. Този мъж заслужаваше медал или може би болнична стая, с тапицирани с мека материя стени. Не знаех кое от двете.

Всички тръгнаха към стаята на Марго, а Кейт се измъкна след тях, без да каже и дума. Беше обвита в светлина с цветове, които ме разтревожиха. На моменти от сърцето й бликваше поток в наситенорозово, който после потъмняваше до кървавочервено и вместо да изтича на пулсиращи струи, започваше да сълзи едва. Дори ритъмът на вибриране на тази светлина се променяше — не пулсираше отчетливо, както трепти аурата, която се разширява и тупти като биенето на сърцето, а се носеше бавно и тежко като разлята вулканична лава. Понякога засядаше в гърлото й, сякаш прегаряше там. Ясно бе, че макар тиха и кротка на външен вид, Кейт беше ядосана. Кипеше от едва сдържан гняв. Само не разбирах защо.

В началото не обърнах особено внимание. Заинтригува ме по-скоро облеклото й — докато я следвах нагоре по стълбите, забелязах, че проявява жив интерес към всевъзможни видове сатанински надписи и изображения — носеше черна тениска с гръб, покрит от край до край с рисунка на червен дявол с рога, обеци с изпъкнали дяволски фигурки по тях и още нещо, за което родителите й със сигурност не подозираха — десетсантиметрова татуировка с обърнат надолу кръст на дясната плешка.

Кейт спря по средата на стълбата. Лу, Кайл и Карина продължиха без нея. Тя се обърна и погледна право към мен. В очите й, бездънни и мрачни като застояла кладенчова вода, нямаше топлина.

— Махай се — рече тя.

„Дали говори на мен?“, помислих си аз и тогава видях, че емоционалната й обвивка, също като тази на Кайл, бе свързана с моята аура. Но връзката, която идваше от нея, бе като тъмно пипало, насочено не само към мен, но и към някаква друга, непозната за мен страна.

Щом разбрах, че говори на мен и че наистина ме вижда, възвърнах самообладанието си.

— Ще се наложи да ме изгониш насила — предупредих аз.

— Добре. Но едва ли ще ти хареса — обърна се и продължи нагоре.

Тръснах глава и се позасмях, но истината е, че бях много смутена. Беше ме видяла и това доста ме изплаши. Кой или какво още имаше способността да ме вижда?

Карина играеше с Марго като с жива кукла. Без да й позволи да издаде и звук, тя я грабна и отнесе в стаята си. Изсипа чекмеджето с гримове на леглото и превърна детето в миниатюрна кралица на красотата. В това време, скръстила ръце, Лу тропаше с крак и засипваше Кайл с упреци. Как си представя, че може да доведе случайно дете в техния дом? И докога ще остане? А ако приемните й родители наркомани дойдат да я търсят? И какво ли още не…