Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 20

Разбирах какво измъчва Кайл. Беше намерил медицинския картон на Марго в картотеката и си бе спомнил за детето, което беше лекувал преди няколко години — детето, за което смятаха, че няма да оцелее, а то бе оживяло, и то в дом, пълен с наркотици и насилие.

Картини на тревога и смут се редяха в ума на лекаря, когато в дългите вечери сядаше пред телевизора с чаша джин с тоник в ръка. Въпросите го преследваха и в банята дори. Как е оживяла? Вентрикуларната тахикардия е нелечима. Сгреших ли, като съобщих на приемните й родители, че смъртта не може да се предотврати. А и къде са те сега? Какво правеше Марго в онази къща?

Не можеше да спи. Видях с изумление как късно след полунощ една вечер слезе на пръсти до кабинета си и извади на бюрото купчина медицински книги и списания. Искаше ми се да му кажа, защото знаех до последната подробност отговора на главоблъсканицата му. Не беше вентрикуларна тахикардия. Марго имаше стеноза на аортната клапа, която налагаше изследване с трансторакална ехокардиография или ултразвук. По онова време ултразвук на сърце почти не се правеше. Повъртях се около бюрото на Кайл и отворих едно списание на страницата със статия от доктор Пиърс Улмър, професор в университета в Кардиф и специалист по ултразвукова графия. Прехвърлих шумно няколко листа, за да привлека вниманието на Кайл. Накрая той приближи, взе списанието и го вдигна до очите си. За осми път днес беше загубил очилата си.

Зачете съсредоточено и от време на време пускаше списанието, за да разсъждава на глас. Запита се какво би станало, ако все пак не е вентрикуларна тахикардия. И какво представлява методът, описан от доктор Улмър. Ехокардиография ли беше това? Медицината вървеше така бързо напред, че му се завиваше свят.

До края на нощта беше написал писмо до доктор Улмър, в което изложи симптоматиката на Марго и поиска съвет за лечението й. Когато най-сетне слънцето се надигна, известявайки на града, че утрото е настъпило, той заспа, захлупил глава на бюрото си.

Лу, Кейт и Карина се прибраха от Дъблин. Те не просто се върнаха, а изпълниха къщата като взривна вълна, придошла през вратата на кухнята, понесла тежки, издути куфари и викове „Кайл“.

Марго се размърда. Кайл бе до леглото й, зачетен в статията на доктор Улмър за ехокардиографията. Тя се събуди и видя лекарска слушалка на гърдите си. Погледна мъжа над нея, после мен. Уверих я, че всичко е наред. Тя отпусна глава на възглавницата и се прозя.

Виковете отдолу накараха Кайл бързо да махне слушалката.

— Бъди добро момиче, Марго, и стой тук, докато поговоря с жена си и момичетата. Те още не знаят, че си при нас.

Марго кимна и се обърна настрана. Направи ми муцунка, аз й отвърнах със същото, но когато ме потърси отново, вече не ме виждаше и реши, че съм излязла.

Последвах Кайл надолу по стълбите. Карина и Лу заговориха една през друга за гостуването в Дъблин. Кейт седеше до кухненската маса и разглеждаше ноктите си. Кайл вдигна ръце пред Карина и Лу в знак, че се предава. Помоли ги да млъкнат за малко.