Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 19

Докато я носеше по тихата улица и проверяваше пулса й, аз ги настигах и докоснах главата на детето. И тогава възкръсна спомен. Просветна като искра. Лицето на мъж, надвесено над моето, ивица кръв по челото му от ударите на предмети, изхвърлени на стълбите. Спомних си този момент. Ръцете на доктор Едуардс трепереха, докато оглеждаше телцето на Марго и броеше ударите на сърцето й. Разбрах, че трябва да действам.

— Заведи я у вас — прошепнах в ухото му.

За мое щастие, той ме чу.

6

Играта

С оглед на спешната необходимост от лечение и тежкото състояние на Марго, полицията не възрази тя да остане под грижите на доктора в неговия дом.

Следващите няколко седмици Марго прекара в меко и чисто легло, с гледка към разлюлени като вълни хълмове и ясносиньо небе. Не че тя надничаше през прозореца — времето й минаваше в сън, а аз се отдавах на четене — доктор Едуардс имаше внушителна колекция от първите издания на Дикенс и аз четях, излегната в шезлонг до прозореца. Включиха системи на Марго, предписаха диета от пресни плодове, зеленчуци и мляко. Постепенно синините по краката и ръцете й избледняха, изчезнаха и сенките под очите. Но златната светлина около сърцето й не се върна.

Доктор Едуардс, или Кайл, както беше поискал да го нарича Марго, имаше жена и две дъщери, едната на тринайсет, а другата на осемнайсет години. Снимките им красяха камината, дългите полици над виещото се стълбище и викторианското бюро в кабинета му. Долових следи от разцепление в семейството — по-голямата дъщеря Карина позираше за всяка снимка като фотомодел, отметнала с една ръка дългата си коса зад ухото, а с другата на кръста, с издадени напред устни и притворени очи. Но още по-красноречиво беше това, че жена му Лу стоеше до Карина на всички снимки и я прегръщаше с една ръка, но никъде не се усмихваше. Ако на снимките се появеше и по-малката — Кейт, тя стоеше встрани от майка си и сестра си, с наведена глава, така че правата тъмна коса почти скриваше лицето и сключените отпред ръце. Дори когато нямаше място и е трябвало да се съберат за снимката, Кейт заставаше така, че да не докосва с тялото си нито Лу, нито Карина.

Нещо повече — аз я познах. От дъното на паметта ми изплува размита картина — лампа от костен порцелан пада на пода и се пръска на парчета. Някаква игра. Силна слънчева светлина, струяща през вратата на барака и лицето на Кейт, изкривено от писък или пък смях. Погледнах през прозореца към задната част на просторна градина. Дълга дървена барака. Тя трябва да е била!

По онова време Лу бе заминала с децата за месец на гости на родителите си в Дъблин. Кайл запълваше дните си с дребни поправки из къщата. Марго спеше, но явно не бе много спокойна при обстановката наоколо. Недовършена клетка за птици, недобоядисана рамка на врата… Следвах по петите доктора от страх, че ще остави разпилени гвоздеи и Марго ще ги сложи в уста или ще стъпи на някой от тях.