Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 18

Сержант Милс и сержант Банкрофт приближиха до входа и вратата се открехна едва. Доктор Едуардс отскочи назад, залят през процепа от киселия дъх на Падрег.

— Здравейте — поздрави доктор Едуардс. После почеса глава, като се чудеше как да продължи. Падрег се бе втренчил в него намръщено. Доктор Едуардс възвърна самообладанието си. — Имам сведения, че тук има болно дете. Аз съм доктор Едуардс — добави той и извади баджа от болницата от джоба си. Нито той, нито аз бяхме разбрали как е попаднал там.

Вратата се открехна още малко.

— Болно дете? — повтори Падрег. Имаше дете. И нищо чудно да беше болно. Но не му се искаше да пуска лекари в къщата си. А ако откаже, можеше да загази.

Вратата се отвори по-широко.

— Там, горе. Третата врата отляво. Побързайте.

Доктор Едуардс кимна и се затича по стълбите. Тежката миризма на пот и канабис го удари в носа. От стаите край които минаваше, долови говор с различни чужди акценти. Продължи да тича, докато стигна до детската стая. Отвътре идваше шум на тътрещи се големи крака и плач на дете.

Полицаите бяха вече пред входа. Падрег бе оставил вратата открехната. Сержант Милс предложи да влязат. Сержант Банкофт не бе така склонен да сторят това, защото мисълта за закуска го привличаше по-силно. Оправда желанието си с необходимостта да докладват, че двигателят е отказал. Двамата бавно тръгнаха назад.

Доктор Едуардс бутна вратата на стаята и тя се отвори. Влязох след него. Това, което видя, го накара да се развика с пълен глас. Зад облак дим едва се различаваше фигурката на дете, облято в кръв и вързано за краката на един стол. До него стояха двама мъже и наргиле за пушене на марихуана. Главата на детето бе увиснала безпомощно над рамото му.

Като човек, любител на голфа, тишината и спокойните неделни следобеди, потресеният доктор се хвърли към детето, сграбчи стола, за да го отвърже, но преди да успее да разхлаби възела, тежък, накичен с пръстени украински юмрук се стовари в слепоочието му.

— Какво беше това? — Долу на улицата сержант Милс извади пистолета си и се запъти назад към вратата на къщата.

Сержант Банкрофт въздъхна и неохотно измъкна оръжието си. Дължеше на колегата си пет лири. При други обстоятелства щеше да настоява и да отскочи за кифла с месо.

— Полиция. Отворете или ще влезем насила!

Минаха няколко секунди. Последва ново предупреждение от сержант Милс. А после, с цялата сила, която успях да й внуша, Марго изпищя пронизително. Сержант Банкрофт пръв се втурна вътре.

На долния етаж откри стаи, пълни с мъже с хлътнали очи и жени в надупчени от молци дрехи, които ядяха от картонени кутии, и други, заспали един до друг на пода. Изведнъж неговият френски език за начинаещи се отприщи от дълбините на паметта му и той разбра какво му казва жената под кушетката — че са имигранти, че мъжът, който ей сега беше избягал през прозореца на банята, ги държи като заложници, а те искат да се приберат у дома.

Сержант Милс се бе притекъл на помощ на доктор Едуардс в борбата на горния етаж, бе успял да изпразни пистолета си в ръката на мъжа, извадил нож от джоба си, и да закопчае с белезници другия към детското легло. Доктор Едуардс бе вдигнал Марго — толкова лека и крехка, че дъхът му спря. Изнесе я навън, на слънце, което погали лицето й за пръв път от месеци насам.