Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 154

— В кой момент решихте каква писателка искате да бъдете?

— Мисля, че това решение дойде в резултат на продължителни експерименти с различни форми. Дълго време исках да се занимавам с кино — измислях и участвах в скечове, режисирах дори филм, преди да завърша, и продължавам да замислям стихотворенията си като минифилми. По същия начин подходих и към романа — като сбор от филмови кадри, които да са зрелищни, с много игра на светлина и звуци — все едно създавам саундтрака на книгата и така за самата мен става ясно какво чувство, настроение, движение искам да внуша на читателя. Смятам, че решението какъв тип писател искаш да станеш, е дълъг процес на развитие на една основна цел. Моята е да изследвам как да запазим човешкото у себе си и как да преодоляваме препятствията.

— Толкова сте млада, а вече можете да се похвалите с голямо семейство. Как успявате да жонглирате със задълженията на майка и писател?

— „Жонглиране“ е думата. Старая се на първо място да съм майка и след това идва всичко останало, а то е много, ето защо е изключително трудно да намериш време за писане, особено след като децата ми са толкова малки. Често се налага да избирам дали да пиша, или да легна да спя… но пиша от години. И преди да се появят децата, съществуваха неща, които ме отвличаха. Работех на три места, преди да завърша, и съм свикнала да намирам време за писане. Обикновено това е времето, когато децата спят, ето защо често се оказва, че не съм в час, когато се заговори за телевизионен филм, излъчен късно вечерта. Освен това държа бележници из цялата къща, в колата, в чантата си, имам навика да пиша мислено и понякога се изключвам от разговорите, защото си мисля за сюжета… Нещо, което дразни хората, които се опитват например да ми продадат стоката си по телефона.

— Разкажете ни малко повече за пътя от публикуването на първия ви разказ до намирането на агент и първия договор с издател.

— Стана много бързо. След дългогодишни опити и десетки откази бях започнала да се питам дали изобщо ще се случи. Точно тогава се свързах с голям агент и вече имах договор за издаване на роман, който току-що бях завършила. Но нима нещата в живота не се случват така? Споделих с майка си, че тъкмо ми е дошла идеята за роман и в следващия момент вече е станало ясно, че ще се издава по света. Тя реши, че я занасям.

В един доста напрегнат етап от живота ми една сутрин се събудих с идеята за роман, в който една жена става ангел хранител на самата себе си. Винаги съм била очарована от ангелите, вярвала съм в тях и съм проявявала голям интерес към всичко, свързано с тях. Вълнувах се от това, какво би било, ако можеш да наблюдаваш своите избори и действия от позицията на ангел. Дали ще се опиташ да промениш събитията. Дали бих посмяла да го направя?