Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 156

— Това е част от изследването на процеса на преодоляване на болезнени преживявания. Исках да разбера как хора с лош старт в живота, върху чиито избори често пъти е легнала сянката на личния им опит, могат да преобърнат нещата и да вземат съдбата си в свои ръце. Необходимо беше обаче пътят от мрака към светлината да бъде показан, за да се покаже и надеждата.

— Откъде идват героите ви и как се развиват в течение на разказа?

— Четох някъде, че Хари Потър е съществувал в съзнанието на Джоан Роулинг като напълно завършен образ дори със собствено име. По същия начин в главата ми се зароди и Марго Делакроа. Първо си мислех, че презимето й трябва да е Хелакроа, но после реших, че не съм слушала внимателно. Същото важи и за останалите герои в книгата. Срещна ли ги на улицата, непременно ще ги позная.

— Имаше ли в процеса на писането и редактирането трудни моменти?

— Не мога да кажа, че е имало много трудни моменти, защото бях готова със сюжета предварително.

— Историята засяга света на духовете и света на хората. Как успяхте да ги свържете?

— Никога не съм си поставяла за цел да пиша за духове, но когато прегледах нещата, които съм писала преди време, дори като дете, във всички тях има следа от свръхестественото. Винаги ме е привличал светът на духовното или, по-общо казано, на невидимото. Продължавам да се изумявам от факта, че учените само няколко поколения преди нас са вярвали, че има само една, а не милиарди галактики… Много съм любопитна какво има отвъд завесата на нашето материално съществуване и да открия истината. И по-важното — да открия истината за това, какво означава да си човешко същество.

— Имахте ли предвид определена аудитория, докато пишехте?

— За мен винаги е важно, когато описвам определени ситуации, да го правя по такъв начин, че да не обиждам или наранявам хора, които са ги преживели. Става въпрос за такива травми като загуба на любим човек, изоставяне на дете, или както е в случая на Марго и Тоби — да преживееш да съдят детето ти за убийство.

— Над какво работите в момента?

— Пиша втората си книга — работното заглавие е „Напълно човешко“. В него става въпрос за връзката между духовния и физическия свят.

— Кои са десетимата писатели, повлияли най-силно върху изграждането ви като писател? (Имам предвид съвременни писатели, класици романисти и поети, книги, които сте чели, хора, които сте срещнали и са ви вдъхновили…)

— Винаги са ме вдъхновявали писатели като Шарън Олдс, Силвия Плат и Мери Оливър, чиято поезия събужда у мен една невероятна чувствителност и ми показва какво е да си жив. В университета изучавах древногръцка и латинска литература — Вергилий, Омир, Катул са повлияли в най-голяма степен върху отношението ми към писането. В последно време се вдъхновявам от духовитостта на Марк Хадън и от поета Люк Кенард, както и от Одри Нифенигер, Джоди Пико, Алис Себолд и Лиз Йенсен. От всички курсове, които съм посещавала, и книги, които съм чела, „За писането. Мемоари на занаята“ на Стивън Кинг и „Пътят на твореца“ на Джулия Камерън са ме формирали в най-голяма степен като писател. Вдъхновявам се и от музиканти, композитори и изпълнители като Рахманинов, Равел, Дебюси, Бьорк, Колдплей, Тори Еймъс…