Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 155

Когато научихме, че доведеният ми брат е загинал в Афганистан и преживяхме скръбта и медийното внимание след това, приоритетите ми се смениха — без да зная тогава дали романът ще бъде издаден и дали цялото това време, отделено на писане си заслужава, ми се прииска да запиша идеите, които и без това ме преследваха. През юли 2009 година занесох първата глава на едно събиране, организирано от „Ню Райтинг Норт“, на което автори, спечелили литературни награди, бяха представени на агенти, издатели и редактори. Точно тогава се запознах с прекрасната Маделин Бъстън от „Дарли Андерсън Ейджънси“. Тя прочете първите петдесет страници и поиска още. Само че аз бях написала само толкова… Две седмици по-късно бях завършила целия роман и тя подписа с мен договор още същия ден. Месец по-късно вече имах договор и с издател.

— Какво е чувството да знаеш, че първият ти роман ще бъде публикуван?

— Дебютният роман е нещо наистина специално и да го видя отпечатан е преживяване, което, докато осъзная, след всичките години на мечти и надежди, ще мине много време. Това не е нещо, което да приемаш за даденост.

— Какво ще посъветвате бъдещите писатели?

— Макар като дете да си играех на писане на романи, когато пораснах, една от причините да отлагам това занимание беше съзнанието, че подобно нещо отнема много сили и време. Мога да напиша стихотворение или разказ за една нощ, докато един роман може да отнеме години, без да излезе нищо от него. Ходех на работа на пълен работен ден и имах две деца под тригодишна възраст. Въпреки всичко успях да го завърша в много кратък срок, защото бе важно за мен. Наслаждавах се на всяка минута от процеса.

Първият ми съвет към бъдещите писатели е да не мислят за това, колко време ще отнеме. Вторият е — започнат ли, да завършат това, с което са се захванали. Когато започнах първия си опит за роман през 2008 година, много скоро осъзнах, че не ми харесва особено, но упорствах, докато не завърших първата чернова само за да докажа, че мога да стигна до края. И като всички останали писатели, романистите трябва да се пробват и в други жанрове. Не мисля, че щях да напиша своя роман, ако не бях писала стихове и сценарии. Всеки жанр допълва останалите.

— „Дневникът на един ангел хранител“ разглежда редица сериозни теми. Какво ви накара да изберете точно тази форма?

— Темата за разкаянието е почерпена от личния ми живот в периода, когато замислях романа. След смъртта на доведения ми брат, която за пореден път ми напомни за смъртта на баба ми и самоубийството на баща ми, си дадох сметка, че старата истина „Животът е кратък“ е валидна за всички. Не исках да стигна определена възраст и когато се обърна назад да се разкайвам за почти всичко. Исках също така да разбера как може да се преодолее разкаянието, да извадиш положителния урок от погрешните избори, които си направил.

— Има толкова мрак и тъга във вашата история, особено когато става дума за детството на Марго и Тео. Как успяхте да им противопоставите толкова надежда и светлина?