Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 153

Говоря си понякога с него. Разказвам му как са нещата при мен, поръчвам му да не се мотае, а да отиде на лекар за кашлицата или за болките в ръката или стомаха. Поглеждам в ръкописите му и посочвам къде липсва запетая, къде може да оправи текста. Повтарям му, че го обичам.

Че винаги съм наоколо.

И го чакам.

Благодарности

Тази част би трябвало да носи заглавието „Топната в шоколад благодарност“, защото точно това искам да направя пред следните хора:

На първо място, искам да благодаря на съпруга си Джаред Джес-Крос. Няма друг човек на земята, който да е окуражавал, подкрепял и стимулирал друго човешко същество, както ти правеше, докато тази книга се раждаше. Дори не дръзвам да опиша своята благодарност за неизменната ти вяра и позитивизъм, за това, че успя да опазиш къщата да не се разпадне над главите ни, докато пишех, за това, че четеше чернови и споделяше най-честно и обективно мнение. И накрая, още не съм ти върнала онзи кабел.

Имах щастието да попадна на проницателна, енергична и наистина прекрасна агентка като Маделин Бъстън. Милиони благодарности за страстта и доверието в тази книга.

Безкрайно съм благодарна за това, че съдбата ме срещна с Ема Безуедерик — мой редактор и партньор в бременността! Благодаря ти, Ема, за коментарите и предложенията, които, няма съмнение, раздвижиха потенциала на тази книга и превърнаха създаването й в истинско удоволствие.

Искам да благодаря на екипа на „Ню Райтинг Норт“ и по-специално на Клер Малкълм за подкрепата през изминалите няколко години — изминаването на пътя до Лондон, за да покажем направеното, бе повратна точка в моята кариера, защото тогава един следобед прошепнах на Клер идеята си за тази книга и отговорът й: „Вълшебно!“, ме накара да се замисля, че това наистина може да се окаже така.

Не за първи път искам да благодаря на своята свекърва Евита Кук за всеотдайността и спокойствието, което ми осигури, грижейки се за децата ми по време на писането, както и на майка ми Каръл Стюарт Мофет за внимателния прочит на първия вариант и най-вече за това, че създаде в мен страст към четенето на съвсем крехка възраст.

Държа да изкажа благодарност и на Лорна Бърн за книгата й „Ангели в косите ми“. От всичко, което изчетох при подготовката си за тази книга, нищо не ме вдъхнови така, както автобиографичният й разказ за ангели.

И накрая искам да благодаря на децата си Мелъди, Финикс и Съмър за това, че не сториха нищо, за да помогнат на фактическото писане, но бяха истинско вдъхновение. Три мои съкровища, които ми носят радост всеки ден.

Интервю с автора

— Кога за първи път осъзнахте, че искате да сте писателка?

— Не мисля, че някога съм направила подобен съзнателен избор. По-скоро чувствах, че трябва да пиша. Спомням си как десетгодишна траках на пишещата машина в дома на баба ми и дядо ми една ваканция, твърдо решена да напиша роман, преди да се върна на училище. Израснах в доста неспокоен квартал на Белфаст в период на размирици в страната и в дом, в който насилието беше всекидневие. Така че писането бе някакъв начин да се справя.