Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 15

Бен беше изгубил месеци да убеди Уна, че не е нужно Марго да е непрестанно пред погледа й. Сега, когато като че ли най-после бяха възприели това поведение, той реши да заведе жена си да празнуват. Затова Лили, блага възрастна съседка от другата страна на улицата, взе Марго за няколко часа, а Бен и Уна излязоха на романтична вечеря.

Видях как сянката се разгръща зад колата им. Тя не преследваше Марго. Детето засмяно се клатушкаше в кухнята на Лили, понесло дървена лъжица в една ръка и гола кукла Барби в другата, обвито в златното сияние, което се бе прехвърлило от Уна върху него.

Щом бомбата избухна в колата, видях, че светлината избледня, но й заповядах да остане. Ако поне малко от любовта на Уна се съхранеше, аз щях да се погрижа за останалото. Трябваше.

5

Открехнатата врата

Сега е моментът да спомена, че да се грижа за Марго като майка ми носеше повече радост, отколкото отглеждането на собствения ми син Тео. Не че имам нещо против него. Но той се появи в момент от живота ми, когато майчинството не породи очакваната радост. Чувствах се объркана, спохождаха ме мисли за самоубийство, страдах от безсъние, и то далеч преди да се заговори за следродилна депресия, понятие, което бе възприето по-късно.

Видях как социална работничка отведе Марго в ново приемно семейство само няколко дни след като тя бе настанена у Лили, и новината за бомбената експлозия доведе всички съседи, за да я утешат с подаръчета заради загубата на евентуалните й родители. Служителката на социалната служба се казваше Марион Тримбъл, млада жена, току-що завършила, но за беда, страшно наивна. Да растеш като в саксия, с двама грижовни родители, може да доведе и до лоши последици. В случая доведе до изпращането на Марго при двойка приемни родители, чиито топли усмивки към детето бяха толкова фалшиви, колкото и намеренията им.

Падрег и Сали Тиг живееха в Белфаст, до Кейвхил, недалеч от зоологическата градина. Малката им къща опираше в запусната сграда, надраскана с графити. Прозорците бяха заковани с дъски. По предния и задния двор се въргаляха боклуци и парчета стъкло. Висок, занемарен жив плет я отделяше от главния път отпред. Отвън не даваше никакви признаци на живот. Всъщност съвсем не беше така!

Бяха взели решението си да станат приемни родители една слънчева утрин, когато Падрег прочете във вестника, че се търсят приемни родители за порядъчната сума от двайсет и пет лири на седмица. Беше през шейсетте и все още се намираха цели къщи за по-малко от хилядарка. След низ от изчисления наум, Падрег стигна до извода, че като приемни родители ще могат да укрепят своя разрастващ се бизнес в областта на нелегалното имигрантство. Превозвачите на нелегални имигранти искаха по двайсет и пет лири на камион, пълен с мъже и жени от Източна Европа, а понякога беше трудно да се намери работа за всички. Но като я намереха, Падрег и Сали вземаха по деветдесет процента от надниците на имигрантите срещу това, което наричаха „полупансион“ в запуснатата сграда. Изгарящи от желание да помогнат на нелегалните си другари да стъпят на крака, те стигнаха дотам, че да държат по двайсет нещастника, натъпкани в едно помещение по цели месеци, дори и в своя собствен мърляв дом.