Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 148
Каролин Джес-Кук
През крилете до мен стигна посланието: „Не се меси“, „Не се меси“, но не можех да се подчиня.
Почукване на вратата. Скочих.
— Румсървис, госпожо — чу се нечий глас.
Марго отвори вратата и аз застанах нащрек. Младият мъж на прага държеше поднос с храна, огледа стаята и Марго и остави подноса на леглото, след което си тръгна, без да чака бакшиш.
Уверих се, че Марго е под душа, и излязох да огледам коридорите на хотела за демони. Грогор със сигурност бе наоколо. Подушвах го.
Тоби се върна в апартамента си и завари пъхната под вратата му бележка. Едва не я отмина, без да й обърне внимание. Успя да изрови мобилния си телефон, извади зарядното за него от едно чекмедже в кухнята, наплиска лицето си с афтършейв и погледна зъбите си в огледалото. Събра малко чисти дрехи и тръгна към вратата, за да се върне при Марго. Едва тогава видя белия плик.
Нямаше никакъв адрес. Скъса го и извади отвътре смачкан лист, изписан с детински почерк.
„Сър,
Пиша тази бележка, за да ви съобщя колко много съжалявам за вашия син. Аз съм момичето, за което той говори във вестниците. По причини, за които не мога да говоря сега, не искам да бъда открита. Ще ви потърся отново, за да поговорим. Не искам невинен човек да лежи в затвора заради мен.
Това, което казва синът ви, е истина.
В.“
Тоби изтича на стълбището. Старата мисис О’Конър от отсрещния апартамент тъкмо се връщаше от среднощната си разходка. Тоби я стисна за раменете като обезумял.
— Видяхте ли някой да приближава вратата ми тази вечер?
— Не, скъпи, не мисля…
Тоби се спусна към друга врата и заблъска с юмрук. След известно време му отвориха. Отвътре долиташе силна музика. Млад китаец го поздрави с набъбнал от алкохола език.
— Ч-ч-честита Нова година!
Никакъв смисъл нямаше да го пита. Тоби се спусна обратно в апартамента си. Грабна отново писмото. Ръцете му трепереха. Прочете го няколко пъти.
Не след дълго набра 911 и само се молеше Марго да спази дадената дума, че ще чака.
Тя точно това и правеше. Опита патицата с кайсиева глазура върху канапе от ориз с джинджифил и изпи половината от отбраната марка вино. Мислеше си какво ще прави. Какво искаше да се случи от тук нататък. Върна се към отдавнашната си мечта за къща с ограда. Тоби пише. Тео е свободен човек.
Може би не беше чак толкова невъзможно.
Аз бях на ръба на лудостта, защото я виждах да мечтае и да се влюбва отново. Виждах как тялото й засиява със светлината на надеждата, как сиянието около нейното сърце, застинало през всичките тези години, сега пулсираше и се разпростираше около нея като бяла ослепителна елипса, а в същото време от крилете ми идваше послание:
