Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 146
Каролин Джес-Кук
— Защо?
— Налага се да свърша някои неща, Тоби — въздъхна тя. — Скоро ще се върна. Но се налага да свърша… А и тук съм напълно безполезна, знаеш го.
Той кимна безмълвно.
Марго се усмихна вяло и тръгна към вратата.
— Няма ли да подпишеш документите?
Тя спря.
— Съвсем забравих. Ще го направя сега. — Запъти се към масата и седна на първия стол.
Тоби извади купчината листове от едно чекмедже и ги сложи пред нея.
— Имаш ли нещо за писане?
Той й подаде писалка.
— Благодаря — рече тя, загледана в първата страница.
Бавно, съвсем бавно Тоби сложи длан върху нейната.
— Тоби? — вдигна тя лице към него.
Ръката му не се отмести. С предпазливо движение я накара да се изправи и обгърна кръста й с ръце. Тя се взря в очите му с цвят на есенни листа. От много дълго време не бяха стояли толкова близо един до друг. Не след дълго той се наведе и я целуна. Това бе най-нежната и най-искрена целувка в живота й.
Тя го отблъсна леко от себе си. Той се наведе отново.
Този път тя се подчини.
27
Синьото украшение
Тук му е мястото да призная, че грандиозният ми план да събера отново Марго и Тоби напълно се разпадна в резултат на объркването ми и чувството за вина, когато видях светлината и обещанието, в които плуваше връзката й с Кит малко преди изведнъж да се разпадне. Кълна се, че нямам пръст в това. Не направих нищо това да се случи. Истината е, че бях си дала дума да стоя настрани и да оставя Марго да взима сама решенията си.
А сега, в този повратен момент, ми беше нужно огромно усилие, за да отстъпя и да не подбутна събитията в полза на моята идея.
Тя опря длани в гърдите на Тоби и се отдръпна внимателно.
— Какво правиш, Тоби?
Той се вгледа в очите й и се усмихна.
— Прощавам се с теб.
Извърна се, взе писалката от масата и й я подаде.
— Щеше да подпишеш.
Тя местеше поглед от писалката към Тоби. Стори й се, че той се е измъкнал от клетката на техния брак и от ужаса от задържането на сина им. В момента пред нея стоеше Тоби, такъв, какъвто го помнеше от разходката им с лодка по Хъдсън преди двайсет години. Беше решила, че се е удавил безвъзвратно, а никак не искаше да го загуби.
— Трябва да си помисля — въздъхна тя, преди да остави писалката.
— Марго, недей — извика той след нея. — Не ме оставяй тук, докато се разхождаш на другия край на планетата.
— Полетът ми е утре — провикна се тя от коридора. — Връщам се в хотела.
— Така значи? — ядоса се Тоби. — Дори няма да подпишеш документите за развод, така ли?
Мълчание. Марго се върна в стаята, дръпна писалката от ръката му и надраска бързо името си на съответното място.
Безмълвно му подаде листовете.
Вече в хотела реши да си вземе дълга вана. Мислено се връщаше към преживяната целувка — в началото бе като филм на ужасите, после като комедия, докато накрая се потопи под водата и си припомни всичко секунда по секунда. Какво почувства? Дом. Спокойствие.
Позвъняване от рецепцията я накара да излезе преждевременно от водата. Момичето й каза, че има посетител. Мистър Тоби Послусни. Да го пусне ли при нея? Марго се поколеба.
