Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 145

Една вечер той я чакаше да се върне от жилището на Тоби. Много добре знаех, че за пореден път бяха говорили за това, какво ще стане, ако Тео се признае за виновен, че вечерта съвсем не беше романтична, а приличаше по-скоро на вечеря в морга, но Кит си бе въобразил друго. Изгаряше от ревност. Достойнството му страдаше.

— Очевидно, че вие двамата с Тоби се сближавате отново — проехтя гласът на Кит, още с влизането й в стаята.

Марго подскочи стреснато.

— Стига, Кит — укори го тя. — Тоби е баща на Тео, какво очакваш да правя? Да се правя, че не го забелязвам, когато синът ни е обвинен в убийство?

— Може и да спиш с него — сви рамене Кит.

Тя само го погледна, но вътрешно кипеше от възмущение.

За Кит мълчанието й бе сигурен знак за вина.

Кажи му, че нищо не се е случило, посъветвах Адони след тежка въздишка.

Той кимна и зашепна нещо в ухото на Кит.

Кит се изправи и приближи Марго.

— Не ме ли обичаш вече? — Болката в гласа му бе толкова явна, че трепнах.

— Виж — започна Марго след кратко мълчание, — моментът е тежък за всички ни. Върни се в Сидни, завърши турнето си и след няколко седмици ще бъда при теб.

— Не ме ли обичаш вече? — повтори той. Този път думите му прозвучаха по-скоро като констатация.

Наблюдавах как въпросите и отговорите кръжаха около главата й. Обичам ли го? Не. Да. Не знам вече. Искам Тоби. Не, не го искам. Напротив, искам го. Не желая да съм отново сама. Толкова ме е страх.

Разплака се. Едри, отдавна сдържани сълзи избликнаха и закапаха по дланите й, а после и върху гърдите на Кит, който я взе в прегръдките си.

Най-сетне тя отстъпи и изтри сълзите си.

— Обещай ми, че ще се върнеш у дома — промълви Кит.

— Обещавам да се прибера у дома — вдигна тя очи към него.

Той целуна челото й. Скоро след това си тръгна.

Би трябвало да съм щастлива. Но докато наблюдавах как Марго нападна минибара в апартамента и прекара една безсънна нощ в сълзи и вино, започнах да се съмнявам във всичко. Вече не знаех кое е по-добро за нея. Ето защо започнах да се моля.

На следващия ден тръгнах след нея, докато тя крачеше към жилището на Тоби, като не спирах да се оглеждам за Тигрен. Марго почука на вратата, но тя беше отворена. Тоби я очакваше.

Завари го да стои до прозореца с вперен навън поглед, готов да се развика след всяко момиче, което отговаря, макар и приблизително, на описанието на Валита. Толкова дни бе прекарал така, сгушен в стария си пуловер, забравил да се храни и да пие. Очите му хлътваха все повече и повече в орбитите си. Докато го наблюдаваше отдалеч, тя си спомни за тяхната вечерна разходка с лодка по Хъдсън, за няколкото минути, които прекара сама на борда в очакване Тоби да изплува. Сега бе в аналогична ситуация. Чувстваше се също толкова неспокойна, също толкова паникьосана и също толкова влюбена.

— Смятам да се върна в Сидни — съобщи тя.

Той се извърна по посока на гласа й, очите му бяха зачервени от безсъние. Поколеба се, чудейки се какво да отговори. Най-сетне се спря на една дума само.