Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 143

Кит вдигна очи към Марго. Тя скръсти ръце пред гърдите си и смръщи лице.

— Той е прав — обясняваше Адони на Джеймс, Гая и мен. — Край екипа, който работи по случая на Тео, се върти много мощен демон. Засега всичко трябва да се запази в тайна.

Пристъпих до Марго. Доста колебливо я посъветвах да се довери на Кит. Щом успях да стигна до съзнанието й, тя се разплака. Тоби трепна и отиде до нея. Посегна да я прегърне, но се сепна и отпусна ръце. Кит се изправи, изгледа Тоби и отиде до Марго. Опря главата й на рамото си и разтри гърба й. Тя погледна към Тоби, който в този момент натикваше ръце дълбоко в джобовете си, загледан навън към залеза.

И точно тогава, о, чудо!

Тоби, Кит и Марго седяха пред кафене недалеч от Уошингтън Скуеър. Най-неочаквано Адони се спусна по улицата към ангел с червена дреха и когато го приближи, замаха енергично към Гая и мен да отидем при него. Ангелът — възрастна еквадорка — се развълнува, щом ни видя.

— Това е Тигрен — съобщи Адони.

— Бях тук, когато се случи всичко — рече Тигрен. — Много усилия полагам да убедя Валита да излезе на светло и да се обади в полицията, но според мен ще мине известно време, преди да се престраши. Дано само да не е прекалено късно.

— Къде е тя? — обадих се аз.

— Погледни — посочи тя с ръка дребна фигура с качулка, свита на една пейка, до нисък жив плет. — Това там е Валита.

Присвих очи и се взрях в момичето, което пушеше. Ръката й потрепваше при всяко дръпване.

— Защо отказва да отиде в полицията? — попита Гая.

— Не можеш ли да я убедиш? — прекъснах нетърпеливо Гая. — Нямаме много време.

— Опитвам се — вдигна безпомощно ръце Тигрен. — Тя и убитото момче имаха връзка и тя се нуждае от време. Семейството й е заплашено от депортация. А тя е бременна.

Насочих погледа си отново към Валита. При по-внимателно разглеждане успях да различа тъмни сенки около нея, някои от тях се блъскаха, други успяваха да проникнат в нея. Дълбоко в утробата й просветваше огънчето на дете. Тя загаси фаса в подметката на обувката си и обгърна тялото си с ръце, загръщайки якето си по-плътно. Създаваше усещане, че иска просто да изчезне.

Адони улови дланите на Тигрен между своите и й каза нещо на езика кечуа. Тя се усмихна и кимна.

Най-неочаквано Валита скочи от пейката и с бързи стъпки тръгна в посока, обратна на нас.

— Трябва да вървя — рече Тигрен. — Обещавам да се видим пак.

— Как да те намерим? — провикнах се аз.

Миг по-късно тя изчезна.

От този момент Тоби, Кит и Марго прекарваха ден след ден в опити да съберат още доказателства. Ние пък с Гая и Адони търсехме Тигрен.

Коледа настъпи и отмина, без да има празненство. След време, въпреки нашите настоявания, Марго и Тоби успяха да убедят Кит да съобщи името на Валита на разследващия следовател. Както Кит предрече, човекът не прояви интерес. Липсва доказателство, липсват показания на свидетел. На предварителното изслушване Тео сам се накисна достатъчно, като не можа да каже чий е ножът. Предположи, че може и да е негов. Обвинението се хвана за това. Намериха подобни ножове под леглото му. Беше отхвърлена и възможността да е имало момиче, тъй като на местопрестъплението не беше открита кръв на трето лице. Никой не отчете факта, че след събитието бе завалял дъжд. По време на изслушването Грогор положи много усилия обвиненията така да вбесят Тео, че той вече изглеждаше не като невинна жертва, а като агресивен тип.