Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 141

Тео разказа всичко това в полицията. Направиха проверка на урината. Откриха марихуана, алкохол, кокаин. Другият беше чист. На всичкото отгоре беше отличен студен от Колумбийския университет. А полицейското досие на Тео беше по-дебело от Библията.

Как се чувствах през цялото това време? Гневът, който дълго ме бе люлял, когато научих какво се бе случило на Тео в дома за малолетни престъпници, отдавна бе стихнал. Имах усещането, че съм пропаднала през пода в подземието на надеждата. Чувствах липсата на Джеймс. И на Тео. Следях как Марго плаче и крачи из апартамента по цяла нощ, как Тоби се опитва да я успокои и да отговаря на въпросите й: В нас ли е причината? Наша ли е грешката? Тоби само повтаряше: Нека изчакаме процеса. Той ще получи правосъдие. Ще видиш. Ще видиш.

Кит пристигна няколко седмици по-късно. Имаше известно неудобство между него и Тоби. По мълчаливо съгласие се стигна до решението Марго и Кит да отседнат в хотел. Взеха си стая в „Риц Карлтън“ и се срещнаха на вечеря, за да обсъдят по-нататъшните си действия.

Тоби чудесно знаеше, че Кит е вегетарианец, но въпреки това запази маса за трима в „Гурме Бургер“ в Нохо.

— Извинявай — прошепна Марго на Кит, скрита зад менюто.

Той даде знак с ръка, че няма проблем.

Бях нервна като полска мишка, която трябва да пресече оживен път, докато ги наблюдавах. Всичко това бе резултат от промените, причина за които бях аз, и се чувствах напълно безпомощна, все едно наблюдавам вагон, тръгнал по инерция по планински склон, на който се намират всички хора, на които държах.

Марго също беше достатъчно неспокойна. Беше тиха като черква по време на литургия и не можеше да сложи и хапка в устата си. Доловил тревогата й, Кит се опитваше да поддържа някакво равновесие от тяхната страна на масата — усмихваше се над чинията си, разговаряше прекалено любезно с Тоби. Сети се дори да направи комплимент на новата му книга, при което Марго тихо се изкиска. Тя не си даваше сметка, че Кит изпитва съчувствие към Тоби. Всеки баща в положението на Тоби можеше да разчита на подобно отношение от страна на Кит.

— И така, Кит, да минем на въпроса — подхвърли Тоби, когато виното бе поукротило малко ревността му. Наведе се и извади от куфарчето си купчина документи.

Сплел пръсти, австралиецът следеше внимателно движенията му.

— Марго спомена, че си работил като детектив — подхвана Тоби, като не спираше да барабани върху листовете. — Не вярвам моят… нашият син да е хладнокръвен убиец. Вярвам, че е имало изнасилване и някъде в града има момиче, което може да го спаси от гилотината.

Кит кимна с усмивка, но нищо не каза. Тоби леко ококори очи. Проблемът на Тео беше ангажирал всичките му мисли. Не беше спал от дни.

Марго се намеси.

— Според мен, Кит, Тоби се опитва да каже, че уменията ти биха били много полезни. Полицията на Ню Йорк не е на наша страна. Налага се да направим сами разследване, за да помогнем на Тео.