Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 140

Тео се прибира към къщи след тържество за рождения си ден в бар в центъра на града — пиян и замаян от алкохола. Облечен е в мръсни дънки, с изцапана с кръв фланелка и здравословна синина в резултат на сбиване за момиче в бара. Спира в тясна улица, за да запали цигара. Чува гласове. Очевидно някакви хора се карат. Следва плач на момиче. Младеж съска ругатни. Звук от плесница. Писък. Още една плесница и още някаква заплаха. Тео изпъва рамене, очевидно поизтрезнял. Влиза по-навътре в уличката. Вижда съвсем ясно някакъв тип, наведен над момиче със смъкнати до коленете панталони, да се опитва да се намести между бедрата й. За миг Тео дава вид, че ще си върви по пътя. Очевидно няма намерение да се меси. Следва нов писък. Тео отново обръща очи към двамата, и то точно в мига, когато мъжът вдига юмрук и го забива в лицето на момичето.

— Ей! — вика Тео.

Онзи вдига глава и отстъпва крачка назад. Момичето пада на земята и изскимтява, свивайки крака към гърдите си.

— К’во правиш бе човек? — вика Тео и тръгва към двамата.

Мъжът — рус, малко по-възрастен от Тео, с нарочно избелени дънки и бяло яке с емблемата на нюйоркския университет, вдига панталоните си и изчаква Тео да приближи на около половин метър. Едва тогава вади пистолет от джоба си. Тео вдига ръце в знак, че се предава и отстъпва назад.

— Ей, ей! Какво правиш, бе човек?

Дулото на пистолета вече е насочено към лицето на Тео.

— Разкарай се, да не ти пръсна физиономията.

Тео поглежда към момичето на земята. Лицето й е подпухнало и кърви. Около краката й се оформя друга локва кръв.

— Защо се държиш така с момичето си?

— Не е твоя работа. А сега изчезвай като добро момче или ще те гръмна между очите.

Тео стисва челюсти и се заглежда в момичето.

— Е, извинявай.

— Какво значи това извинявай?

В съзнанието на Тео изплуват картини от времето в дома за малолетни престъпници. Спомени от изнасилванията.

— Това не е редно — казва той спокойно. Поглежда към момичето, което кърви и трепери. — Не е — повтаря той и преди онзи да се усети, със светкавично движение дръпва оръжието от ръцете му. Насочва го към собственика му. — До стената — изкрещява той. — Обърни се и залепи носа си в тухлите, за да не те застрелям.

Младежът само се хили.

— До стената ли?

Навежда се напред с изкривено от злоба лице. Измъква нож от задния си джоб и го насочва към Тео.

Тео навежда дулото и изстрелва два патрона в бедрото на русия, който крещи от болка и се строполява на земята.

— Хайде, изчезвай — подхвърля Тео към момичето.

То се изправя и хуква.

Разтреперан, Тео пуска пистолета на земята. Навежда се над простреляния, който стене в краката му.

— Прощавай, но ти не ми остави никакъв избор.

Преди Тео да разбере какво става, младежът забива ножа в крака му. Тео изревава от болка и инстинктивно измъква ножа от тялото си, но междувременно онзи успява да забие юмрук в лицето му. Тео се свива и докато се опитва да запази равновесие, ръката с ножа попада във врата на нападателя. Побеснял, Тео продължава да удря с ножа, докато някакви хора не викат полиция.