Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 139

Накрая Марго му помогна да излезе от положението.

— Знам, че не си спал със Соня.

— Какво?

— Тя дойде да ме види — тихо обясни Марго.

— Тогава, защо…?

— Не знам, Тоби. Не питай.

Той стана, мушна ръце в джобовете си и закрачи из стаята. Накрая прошепна очевидното.

— Трябваше да направим това преди много години, нали?

— Да. Трябваше.

Той погледна назад към документите.

— Ти подпиши първа. После ще ги подпиша аз и ще ги занеса на адвоката. И така ще приключим.

— Добре.

Сега беше ред на Марго. Тя взе химикалката и се вторачи в реда, очакващ подписа й.

„Какво, да не си мислеше, че ще ти бъде лесно?“, отбелязах аз.

Тя остави химикалката.

— Може да почака — каза тя. — Да отидем да обядваме.

Седнаха в познатия ресторант в Ийст Вилидж на маса, пълна с шумни туристи. Добро развлечение. Възможност да си говорят колко е горещо, как сезоните са се объркали и не е ли гледала документалния филм за глобалното затопляне и за това, че до двайсет и първи век светът ще потъне под вода? Подхвърляха напред-назад през масата тези неангажиращи реплики. Говореха за следващата книга на Тоби. За нейния пулпит. Общи теми.

Документите за развода бяха забравени.

Джеймс дойде да ме повика. Беше тъмно. Бях чула вече писъка на минаващите край нас полицейски коли. Джеймс се задъхваше, а очите му щяха да изскочат.

— Какво се е случило? — попитах аз, а той се разплака.

Тео беше убил човек.

Младежът бил намушкан в тила, после бил пребит така, че се беше удавил в собствената си кръв. По някое време в хода на боя Тео беше пуснал два куршума в крака му.

— Защо го е направил? — извиках аз.

Преди Джеймс да отговори, Тео нахлу през входната врата. Шумът накара Тоби и Марго да излязат от спалните си. Когато го видяха, помислиха, че кръвта, която капе от ръцете, косата и дрехите му, е неговата. Част от нея наистина беше негова. Носът му беше счупен, а в бедрото му зееше дълбока рана от нож. Другата беше кръвта на мъртвото момче.

Марго изтича да вземе кърпи и бинт за раните му.

— Да извикам ли линейка?

Тео се разтършува за слушалката на телефона, а накрая извади мобилния и набра 911.

И после, тъкмо Тео се беше свързал с оператора и бе дал своя адрес, зад входната врата се чу глас:

— Полиция! Отворете!

Тоби отвори със замах и се намери притиснат към стената, с белезници, щракнати около китките му. Същото сполетя и Тео, и Марго, а през цялото време Тео крещеше:

— Той я изнасилваше! Той я изнасилваше!

26

Сляпо доверие

В моята версия аз бях в Сидни по това време. Отбелязах осемнайсетия рожден ден на Тео с обаждане по телефона и банков превод и прекарах остатъка от деня в четене на новия ръкопис на Кит. Имах среща с клиент, когато Тоби позвъни с новината, че Тео е арестуван. Така и не разбрах добре причината. В първия момент омаловажих факта. Когато пристигнах в Ню Йорк няколко дни по-късно, с огромна изненада видях вестниците с репортажи за убийство със снимката на Тео под тях. Както обикновено, веднага реших, че вината е на Тоби.

Двете с Гая накарахме Джеймс да ни разкаже какво се е случило. Наместо това той разпери криле над главата си и ги държа така, докато под тях се появи малък воден диск и в него видяхме следното: