Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 131

Това щеше да бъде една от многото разлики в моя живот. Започнах да се питам доколко надеждна е паметта. И тогава си казах: Ние наистина сме две различни личности. Онова, което прави тя, това, което върша аз, вече не са едно и също нещо. Също като навика на Тоби да пише върху стари, избелели ръкописи, като неговият патологичен интерес да проследява едва забележимите призраци на думите, надничащи зад собствения му почерк, аз реших, още там, във фоайето на хотела, когато Марго стисна огромната аборигенска длан на Кит, че каквото има да става, ще стане.

Начинът, по който виждах събитията в паметта си, не беше особено различен. Кит, или К. П. Лейнс, както беше известен в литературния свят, беше пенсиониран детектив, който беше писателствал под една или друга форма цял живот. Висок, мил и много срамежлив, на него му бяха нужни десет години, за да напише „Затворът на Йон“, и двадесет години, за да я публикува. Тъй като беше разкрил някои местни традиции, които се смятаха за неприкосновени от неговия клан, повечето роднини и приятели го бяха отписали. Както ми беше обяснил веднъж, а сега обясняваше на обляната в сълзи и ужасена Марго, той беше разбулил тайните на своите хора точно защото хората му бяха на изчезване. Искаше тези традиции да продължат да живеят.

„Затворът на Йон“ беше публикувана от независимо издателство в стотина екземпляра. Представяне на книгата нямаше. Мечтите на Кит да разкаже на света за вярванията и ценностите на своя народ бяха разбити. Но той не се чувстваше огорчен. Беше сигурен, че предците му ще помогнат. Марго беше сигурна само в две неща:

1. Книгата беше забележителна по много причини.

2. Единствено тя можеше да му помогне.

И така, с остатъка от чека, който Хюго Бенет беше изпратил, тя плати отпечатването на още две хиляди екземпляра от книгата и скромната рекламна кампания с представяне на творбата на Кит в библиотека „Съри Хилс“. Ето тук помощта ми се оказа от полза — на представянето разпознах журналиста Джими Фаръл, чрез когото разказът за пътуването на Кит щеше да набере скорост, да разкрие историята, културните саможертви, които беше направил, и очебийния факт, че по-малко от шест месеца след като Върховният съд на Австралия беше отхвърлил terra nullius, едно противоречие, заобикалящо правото за връщане на земите на коренните жители, се появява книга от местен автор, разглеждаща проблемите на територията и идентичността.

Иди и поговори с него, казах на Марго, като я побутнах в посока към Джими.

До месец декември от книгата на Кит бяха продадени повече от десет хиляди екземпляра, а той и Марго вече имаха връзка. Кит тръгна на четиримесечна обиколка из островите с книгата си, а Марго нае малък, сбутан офис на Пит стрийт, с почти поносим изглед — ако стъпите върху купчина книги и протегнете врат, можете да видите белите, извити като ребра орнаменти на сградата на операта. Тя регистрира фирмата си — Литературна агенция „Марго Делакроа“.