Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 133

Тео продължаваше да стои там, очевидно нетърпелив. Тоби го погледна.

— Слушай ме, младежо, до осем, чу ли?

Хвърли поглед към Марго, с който сякаш й казваше: „Малко съм го отпуснал“.

— Разбрано — отвърна Тео. — Доскоро, татко. — И добави тържествено: — Мамо!

Тръгна приведен към входната врата.

— Обичам те, сине — извика Тоби след него.

— И аз те обичам.

Вратата хлопна.

Неудобството, появило се във всекидневната между Марго и Тоби след излизането на момчето, бе в ярък контраст със срещата между Джеймс, Гая и мен в столовата. Докато Марго и Тоби седяха сковани в двата срещуположни края на стаята и предпазливо минаваха към безопасни теми на разговор, Джеймс, Гая и аз се надпреварвахме да разказваме новини. След продължително надприказване най-накрая млъкнахме и избухнахме в смях. Те бяха станали мое семейство и ми бяха липсвали всеки един ден. Проклех се дори, че съм подтикнала Марго да се премести толкова далеч, макар и да разбирах, че разстоянието между нея и Тоби им се отразява добре. Изведнъж раните от предишните войни заприличаха на дребни драскотини в отношенията им. Те бяха учтиви един към друг, щастливи, че са в компанията на близък човек, на човек, когото някога са обичали.

Исках да разпитам най-много Джеймс. Гая ме осведоми за начинанията на Тоби — но чух, че онези от романтичен характер, за които разпитвах безспир като ревнуваща бивша съпруга, за мое щастие, бяха равни на нула. Накрая се обърнах към Джеймс.

— Бъди откровен — помолих аз. — Направила ли съм нещо, което да промени нещата около Тео? Той изглежда по-зле, отколкото преди заминаването на Марго.

Джеймс заразглежда пода.

— Мисля, че когато стане дума за неща от този вид, трябва да мислим дългосрочно.

Обърнах се към Гая.

— Тоби е добър баща — отбеляза тя, прекалено утешително. — Държи момчето под контрол. А Джеймс е най-добрият ангел, който може да си пожелае едно дете. — Тя потупа Джеймс по крака. — Понякога Тео реагира на присъствието на Джеймс, което е добре. Случва се, когато Джеймс му говори, докато спи, той да отговаря.

Погледнах Джеймс изумена.

— Това е фантастично! — възкликнах аз. — Какво казва?

Джеймс сви рамене.

— Редове от песните на „Мегадет“, умножение по дванайсет, откъслечни реплики от „Батман“…

Гая и Джеймс се разсмяха отново. Аз също се засмях, но стомахът ми се сви. Все още нямаше доказателства, че онова, което съм направила, е било от полза за някого, а аз продължавах да плащам цената.

Нещата не вървяха добре. Тео се прибра след полунощ, спа до късно сутринта на Коледа, после под предлог, че е забравил видеоиграта си при Хари, излезе и цял следобед го нямаше. За шест дни, докато дойде време Марго да се връща обратно в Сидни, тя беше успяла да проведе всичко на всичко четири разговора с Тео, които протекоха горе-долу така:

Марго: Знаеш ли, Тео, чувам, че „Никс“ ще играят вдругиден, искаш ли да идем?

Тео: Ъхъ.