Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 130

Затова изпробвах нова система. Ще я оставя да се препъне, да падне, а ако се удари лошо, ще я вдигна и ще я насоча в правилната посока. Също като първата нощ в Австралия, когато превключи от възбуда и еуфоричност до чувството на самота и изоставеност. Регистрира се в хотел край алеята за пешеходци и стоя петнайсет минути, вторачена в минибара. Недей, предупредих я аз. Тя се поколеба, после пусна крака от леглото и отвори вратичката със замах. По-добре недей, обадих се аз. Ти си наркоманка, миличка. Черният ти дроб няма да издържи. Но едва след като пресуши поред три минибутилки „Бейлис“ и половинка джин с тоник, погледна треперещите си ръце и си каза: „Май ще трябва да спра“.

Точно както беше в спомените ми, тя реши да състави план. Сигурно би могло да се нарече и поредица от цели. Не ме бива особено в реденето на думите. Оправям се далеч по-добре с картинните изображения. И така, тя седна с купища вестници и списания, разпръснати по пода на хотелската стая, и започна да изрязва снимки, показващи онова, което искаше от живота — къща с ограда, котенца, готварска печка, гълъб, Харисън Форд. Образите, които завладяха ума ми относно моите собствени цели, бяха почти идентични. Наблюдавах усмихнато как смалява лицето на Харисън Форд до чифт очи, после изрязва челюстта и носа на Ралф Файнс, сетне „скалпира“ червенокос младеж модел. Събра елементите и направи колаж на лицето на Тоби.

След това изряза изображение от вестник, което не можех да сравня с нищо — снимка на корица на книга с Айърс Рок и един кит. Заглавието й беше: „Затворът на Йон“, а авторът — К. П. Лейнс. Навярно ще поискаш да прочетеш тази книга, казах й аз.

Обади се по телефона на рецепцията.

— Добър ден, мисис Делакроа. Какво мога да направя за вас?

— Има ли наблизо отворена библиотека?

— Съжалявам, мадам. Вече е десет и трийсет вечерта. Библиотеките ще отворят утре сутрин.

— Ясно!

— Мога ли да ви услужа с нещо друго?

— Да. Чували ли сте за автор на име К. П. Лейнс?

— Да, разбира се. Той ми е чичо.

— Шегувате ли се? Току-що видях снимка на книгата му в „Сидни Морнинг Херълд“.

— Да, книгата е прекрасна. Четохте ли я?

— Не, пристигнах едва тази сутрин…

— Бихте ли желали да я прочетете?

— Ами да, всъщност…

— Добре. След две секунди ви пращам моя екземпляр.

— Чудесно!

Преди да я отнесе сънят и да заспи непробудно дванайсет часа, беше прочела книгата от кора до кора.

Този път Сидни не беше такъв, какъвто го бях почувствала аз. Сякаш картите, които ми бяха раздали в живота, се бяха разбъркали. Аз бях срещнала К. П. Лейнс във фоайето на една от безбройните издателски къщи, където търсих работа, а Марго се запозна с него след няколко дни във фоайето на хотела.