Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 116
Каролин Джес-Кук
Заварих дежурната сестра в просторна кабинка, цялата от стъкло. Представих се като Рут — радвах се, че тук поне можех да използвам името си.
— Вие трябва да сте сестрата на мисис Делакроа — рече жената вместо поздрав.
Бях се погрижила да намаля максимално приликите — очила, барета, силен грим. Очевидно усилията ми не бяха високо оценени.
— Нейна братовчедка.
— Личи си — усмихна се жената и сбърчи нос. — Обикновено не позволяваме свиждания…
— Спешно е — опитах се да обясня аз. — Член на семейството е на смъртно легло и по-добре да й съобщя сега, отколкото след време, когато смъртта ще е вече факт.
Лицето на жената се издължи от смущение.
— Ами… Добре. Ще се свържа с терапевта й. Но нищо не обещавам.
Заведоха ме в общата зала, където Марго и другите „гости“ провеждаха „тихи занимания“. Стори ми се ужасно досадно. Марго като нищо щеше да откачи напълно тук. Аз лично със сигурност бих се побъркала. По стените висяха големи картини и плакати в златни рамки, на които личаха надписи като „Приемане“. Завъртях драматично очи и си представих, че наместо някой от надписите стои думата „Цинизъм“ или „Провалът е неизбежен“. Човекът или хората, които бяха планирали интериора, очевидно бяха лишени от усет за това, какво стимулира възстановяването. Множество канапета с бяла изкуствена кожа, стъклени ниски маси с малки лампиони върху тях и вази с лалета. От невидим говорител се носеше тиха класическа музика. Погледнах големия стенен часовник над вратата и сърцето ми заби ускорено. Ако кажеха, че трябва да дойда на следващия ден, с мен беше свършено.
В рамката на бялата врата, водеща към залата за събирания, се появи терапевтката — ниска кокалеста канадка с черна коса на масури на име доктор Гейл. Тя пое протегнатата ми ръка и се взря в очите ми.
— Боя се, че няма да мога да ви разреша да говорите с Марго — против правилата е. Мога обаче да й предам съобщение.
Трябваше да измисля нещо, и то бързо.
— Наистина се налага да я видя. Не разбирате ли? Никога няма да се оправи, ако разбере, че… Нан е починала, докато тя е била тук. Това направо ще я извади от релси.
— Много съжалявам — категорична бе доктор Гейл. — Марго вече подписа списъка с условия, в който фигурира и нещастие в семейството. Важно е за възстановяването й. Надявам се, че разбирате. — Пусна кратка като мигване усмивка, след което се завъртя на пета и си тръгна.
Затворих очи и започнах да дишам енергично. Не очаквах толкова твърд отказ.
— Доктор Гейл — провикнах се аз.
Главите на неколцина в залата се вдигнаха и насочиха погледи към мен.
