Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 118

Най-сетне стигнах до същността, до истинската причина да съм там.

— И трябва да простиш на Тоби.

Марго ме погледна, главата й се поклащаше леко. Не знам какво й даваха тук, но тя определено не беше на себе си.

— Той ми изневери — промълви тя. — С най-добрата ми приятелка.

— Не, Марго. Не е вярно. Давам ти думата си. Нищо такова не се е случило.

Тя продължаваше да гледа втренчено. Поиска ми се я раздрусам. Оставаше тиха и неподвижна. Мъчех се да се сетя за нещо, което би пробило мъглата от лекарства, в която бе потопено съзнанието й, би преминало през облаци с дългогодишни подозрения и недоверие, през самозащитата и болката й.

— Знаеш ли — промълви тя, преди да успея да кажа каквото и да било. — Когато бях малка, виждах ангели. Това беше отдавна. Вярваш ли в ангели?

Останах като вцепенена известно време, но успях все пак да кимна утвърдително.

Отново настъпи мълчание. Потънала в спомени, Марго гледаше навън.

Наведох се и отново взех ръката й.

— Тоби още е влюбен в теб. Имаш само една, последна възможност да го спечелиш отново. Пропуснеш ли я — край. Ще изчезне завинаги.

Отидох да прибера Тео от училище — изпуснах автобуса и се наложи да тичам по целия път до там. Влагата от крилете се стичаше неудържимо по гърба ми. Сега вече всяка минута беше скъпа, ето защо се постарах да изпълня със съдържание времето ни заедно. Обядвахме и отидохме да гледаме „Хук“ в киното на Юниън Скуеър. Купих му дрехи — пълен гардероб, с кредитната карта на Марго, и останахме до късно двамата, за да пренаредим стаята му. Закачихме плакат на Батман, изчистихме килима, сменихме чаршафите и завъртяхме всички разхлабени бурми на гардероба, който изглеждаше така, сякаш всеки миг ще се срути. Най-накрая оправих щорите и сгънах дрехите. Казах му да си ляга и отидох да му донеса чаша вода. Докато се върна, той вече беше заспал.

Запътих се към спалнята на Марго. В единия ъгъл видях светлина — Нан, помислих си. Пристъпих натам, но гласът на Нан долетя някъде отляво.

Рут!

Секунда след това бях на земята с разкървавено лице, цялото ми тяло гореше от удара, дробовете ми бяха като премазани, едва дишах и се мъчех да се изправя. Пред мен, сгушени един до друг, стояха Рам, Луциана и Пюи. Рам стискаше верига със заострена тежест накрая.

Имах само един изход. Да бягам.

Рам отстъпи назад и замахна с веригата към мен. Затичах се към дневната и вдигнах ръце към главата си, за да се предпазя от удара. С периферното си зрение забелязах Нан, която посягаше да ме предпази. В същия миг усетих как две ръце ме сграбчват под мишниците. Луциана ме стискаше здраво, докато Пюи ме халоса в гърдите. Имах усещането, че ударът й ме разцепи и изпищях. Чух как Тео ме вика от стаята си. Покрай мен мина Джеймс и тръгна към момчето. Луциана и Пюи го видяха.

— Да не сте посмели! — изкрещях аз, но Пюи се изхили в лицето ми и ме удари с такава лекота, все едно бръкваше в гардероба си.

В този миг помислих, че виждам ада. Усетих как съм освободена от плътта си и Пюи ме влачи по нещо като улей, към място, чиято жестокост усещах с костите си.