Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 115

Към десет часа Тео щеше да се пръсне като плик с царевични зърна за пуканки от вълнение. Тоби го заведе да си легне и много скоро дойде в дневната при мен. Взе сакото си от стола и го наметна върху слабите си рамене.

— Е, лека нощ — рече той.

— Почакай. Защо бързаш? — обадих се аз в момента, в който той вече бе хванал дръжката на вратата.

— Какво искаш, Марго? — извърна се той.

— Само да ти кажа колко много съжалявам.

Видях как челюстите му се стегнаха.

— За какво? За това, че се самоубиваш всеки ден пред очите на сина ни… седмица след седмица? За това, че преспа с учителя му и го направи за смях пред цялото училище? Или за това, че го изпращаш на училище с мръсни дрехи и не го заведе на лекар, когато му се беше възпалил апендиксът? За кое по-точно?

Понечих да отговоря, но побързах да затворя уста.

— Или може би за начина, по който се държиш с мен, Марго? — продължи Тоби. — Цяла нощ може да изреждаме този списък, нали? И знаеш ли? Съжалявам. Какво ще кажеш?

— За какво съжаляваш?

— За това, че не мога да приема извиненията ти. Не ти вярвам.

Без да ме поглежда повече, той напусна стаята и затвори шумно вратата след себе си.

На следващия ден заведох Тео на училище. Събудих се в мокри чаршафи и се стреснах. Крилете ми се връщаха. Не ми оставаше много време.

Докато той крачеше до мен, по-скоро подскачаше и не спираше да бърбори за играта снощи — колко страхотно било, когато му се паднали три аса и вале, а на мен само тройки и деветки, и дали пък да не отидем тримата в зоологическата градина за рождения му ден — си мислех за Марго. Трябваше да има продължение на този план. Добре беше да се срещна с нея и да се погрижа тя да не съсипе онова, което успях да свърша с краткото си посещение. Изплаших се не толкова, че да загубя ума и дума, но изтръпнах от ужас при възможността Марго да срине постигнатото, и то след всичките жертви, които направих, с простия въпрос, кой е взел Тео от училище предишния ден. Ами ако бях създала усещането за по-големи очаквания от страна на Тоби и Тео към Марго? Дали пък срещата с истинската Марго нямаше да ги съсипе още повече?

Открих клиника „Ривърстоун“ — ниска бяла сграда, с формата на летяща чиния, с набодени сред моравата пластмасови щъркели в естествена големина и бронзови статуи на Буда между колоните при входа. Отвъд насадените край сградата храсти проблясваше езеро с диви патици. Запътих се към рецепцията, като следвах указателните табели.

Сега вече слабо си спомням „Ривърстоун“, да не кажа никак. В съзнанието ми изникнаха откъслечни болезнени сцени от този период: терапевт с покровителствено държане в стая, която мирише на плувен басейн; гледах ръцете си една сутрин и забелязах, че са ми пораснали нови два пръста — това без съмнение беше ефектът на успокоителните, защото много скоро пръстите изчезнаха… И някаква жена, която държи ръката ми и се усмихва, и разказва за кенгура.