Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 111

И така, докато Марго пребиваваше в „Ривърстоун“, реномирана клиника за лечение на зависимости недалеч от Хамптън, седях сама в нейното жилище, ровех се в дрехите й в гардероба, пиех нейното мляко, изобщо заемах мястото й в света. Тео бе изпратен при Тоби на съседната улица. Този първи ден бях като опиянена от усещанията за собствената си кожа и коса, за топло и студено, от звука на удара върху масата, от вкуса на пицата. Докато режех покритото със сирене и пеперони парче с двойна порция моцарела отгоре, закачих с ножа върха на пръста си. Гледах стъписано червената капка върху тестото, почти забравила какво се прави в такъв момент, докато погледът ми попадна върху вазата със слънчогледи на масата и топнах пламналата от болка туптяща длан вътре.

Всичко около мен беше толкова плътно. Не можех да видя например какво има в съседната стая. Нито успявах да зърна хората, които са седели около масата, или пък дървесните кръгове под лака отгоре. Оставах сляпа за движението на времето, което съвсем доскоро танцуваше като прашна буря от дребни частици. Убедена бях, че ако някой ме наблюдаваше какво правя тази нощ, без миг колебание щеше да повика хората с бели престилки. Доста време прекарах в обикаляне, опипвах мазилката на стените, изумена от внезапната материалност на този свят, почуквах по тухлите, осъзнавах границите на тленността, задълбоченото неизменно приемане на физическото тяло, изпълнено с кръв.

Най-сериозното ми престъпление вероятно бе изоставянето на Марго, и то в момент, когато имаше най-сериозна нужда от мен. С огромна неохота призовах Нан с пълното съзнание какво ме чака.

Най-накрая долових глас — толкова далечен, все едно идваше от дъното на дълъг коридор.

— Разбираш ли какво направи?

— Къде си? — огледах се аз.

— До масата.

— Защо не те виждам?

— Защото сключи сделка с демон. В резултат може би ще изгубиш всичко, без да спечелиш каквото и да било.

Гласът пресекна от вълнение. Пристъпих до масата. Забелязах я да се показва иззад вазата със слънчогледите като лунен лъч.

— Знаех си, че няма да разбереш, Нан — въздъхнах аз. — Но това е временно. Разполагам със седем дни да поправя някои неща.

— Може да имаш и само седем часа — прозвуча неумолимият й отговор.

— Моля?

Тя въздъхна и светлината около нея трепна.

— В момента си уязвима като хартиена лодка, носена от цунами. Даваш ли си сметка, колко си безпомощна пред демоните в този момент? Не притежаваш силите и средствата на ангелите да се бориш с тях, нито божия дар на смъртните да се браниш, тъй като в момента не си нито едното, нито другото, а марионетка на Грогор. Няма да има търпение да види дали Бог ще те изпрати в ада. Със сигурност ще се опита да те отведе лично там.

Започнах да проумявам колко истина има в думите й и усетих как коленете ми омекват.

— Помогни ми — прошепнах.

Тя протегна ръка и улови дланта ми. Кожата й, винаги досега суха и набраздена, сега грееше до моята.

— Ще направя всичко, което е по силите ми.