Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 109

В основата на този въпрос стоеше и отговорът, до който той стигна на десетгодишна възраст — отворена бутилка „Джак Даниълс“.

Това е.

Имаше и последствие. Безпаметно пиянство. По време на това напиване той се сби с по-малко хлапе. Случи се така, че хлапето носеше нож, който се озова в ръката на Тео и в крайна сметка се заби в корема на хлапето по време на боричкането.

Съдът за малолетни на Ню Йорк постанови Тео да прекара един месец в институция за малолетни престъпници. Момчета, които бяха изнасилвали или нанасяли тежки телесни повреди според полицейските досиета, все неща, които те продължаваха да изпробват върху младежите в изправителния дом. Тео бе един от тези младежи.

Всичко това научих от Джеймс. Месец по-късно той се върна с Тео с каменно лице и облени в кръв криле. Когато видях Тео, плаках дълго заедно с Джеймс. Потрепващата бронзова аура на момчето бе като разръфана ризница от болка — толкова тежка и плътна, че то се превиваше под тежестта й. Взрях се по-внимателно в ивиците, прорязващи аурата, и забелязах, че подобно на пипала стигат до сърцето му. Той целият бе сякаш обгърнат от парашут, чиито въжета бяха вързани за душата му. Никой от нас не бе виждал толкова страшна емоционална крепост — Тео сам се беше превърнал в затворник на собствената си болка.

Дни наред не говори с Тоби. Остави чантите с вещите си в стаята, събра ножовете от чекмеджето в кухнята и ги скри под леглото си. Когато надзорникът му се появи, Тео заплаши, че ще скочи през прозореца, ако човекът поиска да говори с него.

Същата нощ наблюдавах как кошмарите на Тео изпълват стаята. Това бяха пресните спомени от неговите нападатели в изправителния дом. Две момчета го удряха с бокс в корема. Друго пък натискаше главата му под вода, докато загуби съзнание. Същото момче го душеше с възглавница нощем. Пак това момче го и изнасилваше.

И не стига това, ами и други паралелни светове се трупаха около кошмарите му — просветнаха картини на Тео като възрастен с покрито с татуировки тяло и множество следи по китките, свидетелстващи за опити за самоубийство. Първоначално изпитах облекчение, че не го виждам зад решетките. По-късно обаче забелязах как тиква пистолет в колана си, отваря багажника на колата си и заедно с някакъв човек изтегля тежък чувал навън. Нещо в чувала помръдва, Тео бързо измъква пистолета и изпраща четири куршума в чувала.

Познатата ми броня вече не беше като втора кожа, беше го превърнала в живо оръжие.

Какво бихте направили? Щеше ли да ви интересува вече каква е цената?

Излязох през нощта и се запътих към покрива на жилищната сграда, където повиках Грогор.

Миг след това от сенките изпълзяха двата му крака и той застана пред мен — лицето му беше сериозно, а очите му пронизваха като остриета.

— Кажи ми защо? — пръв заговори той.

— Какво защо?

— Защо промени намеренията си?

Мълчах известно време, без да свалям поглед от него.

— Искам да стана отново Марго, само колкото да оправя нещата. Кажи ми цената си.