Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 107

— Махай се, Грогор, преди да съм ти показала лошата си страна.

— Разбрано — засмя се той и тръгна към прозореца, после се обърна: — Ако промениш решението си, бъди сигурна, че има начин. Можеш да предотвратиш съдбата на Тео.

И с тези думи изчезна.

Тео тутакси се успокои. Марго го погали по лицето и той потъна в сън с лице, кротко като утринен дъждец. Марго седеше до него и изтикваше мислите за Тоби назад в съзнанието си. Погледнах я и си казах, че все още мога да променя нещата, все още мога да ги оправя.

Известно е колко голяма е силата на мисълта.

21

Обичайните заподозрени

При поредното посещение на Нан зададох въпроса, който не ми даваше мира след посещението на Грогор.

— Какво щеше стане, ако променях по някакъв начин живота на Марго?

Стояхме си на покрива на сградата, в която живееше Марго, и съзерцавахме пулсиращите оранжеви квадрати на осветените прозорци, в чиито очертания от време на време се явяваха и изчезваха силуети — някои се прегръщаха, други се караха, имаше и самотници, напомнящи за насекоми в кехлибар.

Тя мълча доста, преди да отговори.

— Знаеш много добре, че не сме тук, за да пренапишем симфонията, а да се погрижим тя да бъде изпълнена така, както композиторът я е създал.

От край време имах проблеми с нейните метафори.

— Сама спомена преди, че мога да пренаредя мозайката. Ами ако поискам да променя цялата картина? Може и да я подобря.

— Ти с кого си се виждала напоследък?

Много я бива тази Нан.

— С Грогор — признах си аз.

— Демонът, който уби майка ти? — премигна тя.

— От теб знам, че чувството на вина уби мама.

— Спомена ли Грогор каква е цената на една такава промяна?

— Не.

— Винаги! Абсолютно винаги има цена — вдигна тя отчаяно ръце. — И затова не променяме нещата извън определените рамки: пилотът е този, който управлява самолета, а не пътниците. Но това си го знаеш, нали?

— Разбира се — побързах да се съглася. — Просто питам.

— Тук сме по четири причини: наблюдаваш, закриляш, регистрираш и…

— Обичаш — довърших аз изречението вместо нея. — Всичко това ми е известно.

След продължителна пауза се престраших да попитам:

— Каква е цената?

— Защо ти е да знаеш? — присви Нан очи.

Обясних, доколкото можех да обясня на някого, който не се е озовал във влудяващата позиция на ангел хранител на самия себе си и не е минал през страданието на съкрушително разкаяние, че има неща от миналото, които бих искала поне малко да пооправя. Особено нещата, свързани с Тео.

— Ето това е цената — рече Нан и протегната към мен празната си длан. — В момента имаш шанса да отидеш в Небесата и той е в ръцете ти. Ангелите не са просто слуги. Възложена ти е задачата да докажеш, че сме достойни да отидем в Небесата, защото повечето от нас не са свършили достатъчно работа приживе. Това е цената. — Тя захлупи празната си длан с дланта на другата ръка. — Свършиш ли задачата си на ангел, няма да видиш Небесата.

Заплаках. Казах й, че съм влюбена в Тоби, че Марго има намерение да подаде молба за развод. И така подновяването на връзката с Тоби ставаше почти невъзможно.