Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 105

— Добре ли си, мила? — попита нежно той.

Тя погледна настрани, отвратена. И тогава от спалнята на Тео се чу вик.

— Аз ще ида — каза Марго и излезе от стаята.

Тоби не беше толкова пиян, че да не забележи настроението на Марго. Обърна се към Соня и се зае да гледа часовника си, като го вдигна чак до носа.

— Ей, Соня, беше страхотно да се видим пак, но май става доста късно…

Тя го изгледа и пресуши съдържанието на чашата си. Приближи се до него, без да сваля очи от лицето му.

Горе в коридора, Марго чу името й да се споменава с приглушен тон. Застина на вратата, наострила уши.

Соня бавно плъзна дългите си крака от дивана и се премести по-близо.

— Не — каза Тоби. — Защо?

— Женен човек си и не мога да ти казвам какво да правиш — сви тя рамене. — Просто… — Тя погледна към вратата.

— Какво?

Усмивката й стана още по-широка.

— Питам се чия беше идеята да ме поканите на вечеря. Твоя или нейна?

Помня тези думи, станали част от неврозата ми. Марго, която подслушваше отвън, позволи на въпросите, обвиващи думите, да задълбаят в подозренията й.

Тоби премигна към Соня, без да разбира напълно какво цели тя.

— Май беше моя.

Соня кимна.

— И какви други идеи имаш, ако мога да попитам?

Гледах как плъзга ръка по крака на Тоби и спира точно под чатала, а после се смее. Тоби сложи длан върху нейната и я стисна.

— Соня, какви ги вършиш?

Марго долавяше кокетните нотки в гласа на Соня. Улови дръжката на вратата.

— Какво правя според теб, Тоби? — отпусна се Соня назад. — Ти не искаш ли това?

Дишах толкова трудно, че щях да припадна. Гая стоеше до мен и викаше: „Гледай, гледай“. Отговорих, че не мога. Застанала на прага, Марго се чувстваше по същия начин. Част от нея искаше да се втурне напред, а другата — да избяга.

Наблюдавах. Тоби — винаги толкова речовит, сега пелтечеше несвързано.

— Това „да“ ли беше? — попита Соня и за да му подскаже отговора, сложи ръката му върху бедрото си.

Той бързо я дръпна, изтрезнял изведнъж.

— Соня, не се дръж така. — Изправи гръб и поклати глава.

Гая ме погледна много сериозно. Той не е спал с нея, помислих аз. Нали?

Соня се отпусна небрежно на облегалката на дивана, кръстоса дългите си крака и се заигра с волана на роклята.

— Кажи ми само едно — каза тя много сериозно. Тоби я погледна. — Когато ми каза, че ме обичаш, искрен ли беше?

Видях Марго в коридора да вдига ръка към устата си. Наблюдавах внимателно.

— Това беше преди толкова години — промърмори Тоби.

— Искрен ли беше? — повтори Соня настоятелно, почти отчаяно.

Изикиъл се появи от ъгъла си и сложи ръка върху рамото й. Във въпроса й имаше уязвимост и болка, които се простираха до нещо далеч извън Тоби.

— Да — погледна я Тоби.

Тя се хвърли напред, преметна крак върху неговите, възседна го и доближи лицето си до неговото.

Точно в този миг Марго влезе в стаята.