Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 103

Удар.

— А? — Той не се обърна.

Тя изсипа продуктите на земята.

— Книгата ти — повтори тя. — Твоята „най-продавана в света“ книга. Защо трябва да научавам последна? Всички в „Порт Оторити“ знаят за нея. Аз съм твоята съпруга.

Най-после той се обърна.

Марго внезапно осъзна, че от седмица не го е поглеждала в очите.

— Моя съпруга — прошепна той, изговаряйки с мъка думите, като че бяха на чужд език. — Моя съпруга.

Изразът на лицето й се смекчи. Изведнъж и без да знае защо, тя избухна в сълзи.

— Моя съпруга — повтори Тоби отново, стана от стола си и тръгна към нея.

— Съжалявам — през сълзи промълви тя.

— И аз съжалявам — прегърна я Тоби.

Тя не се отдръпна.

Казвам ви, че всеки път, когато някое от посланията минеше през крилете ми, се вслушвах и действах според указанията. Не питах отново кой, какво, къде или защо. Нямаше значение дали Бог, друг ангел или моята съвест изпраща посланията. Истината беше, че ако бях послушала, ако бях спряла Марго да се качи на онзи автобус, айсбергът, който почти прекатури брака им, можеше да бъде избегнат.

Разбрах, че бе наранен не само бракът им. Тоби беше станал друг човек. Очите му бяха изпълнени с тъга, каквато преди нямаше. Започна да добавя уиски към кафето си. Най-напред капка, после глътка. Гледаше другите жени и си мислеше: Ами ако? Ами ако съм се оженил за неподходяща жена?

Беше непоносимо. Спомените за разрива помежду ни идваха бързи и лепкави с цялата неприязън и вероломство, които ги съпътстваха. Аз си мислех: Аз съм причината. Аз го накарах да изневери.

Но над техния проблем продължаваше да виси като дамоклев меч един въпрос. Всъщност не го бях хващала на местопрестъплението. И в действителност много от причините, които ме караха да мисля, че ми изневерява, се бяха изпарили във въздуха. Но и без реални доказателства бях почти сигурна, че е спал със Соня. А аз го презирах за това.

Скоро след първия рожден ден на Тео, когато радостта на Марго и Тоби от първите опити на детето да проходи беше помрачена от мисълта, че тяхното дундесто момченце може да прескочи прозореца на всекидневната, който се отваряше над бетоновата настилка на четири етажа височина, те се преместиха в друго жилище в Уест Вилидж, близо до стария тавански апартамент на Тоби, което обаче беше пет пъти по-голямо. Чек за солиден хонорар за книгата на Тоби им позволи вътрешно обзавеждане, което да превърне в реалност представите на Марго за уют и сигурност — легло от ковано желязо, изобилие от дивани, първият телевизор и не на последно място — телефон. Сякаш под света на Марго изневиделица се бе появила гигантска мрежа. Тя се почувства най-после в безопасност. И беше щастлива.

Покрай нея беше щастливо и останалото домочадие. Дори Джеймс и аз успяхме да загърбим нашата малка борба за надмощие. Джеймс, Гая и аз, цялото малко семейство от ангели, наблюдавахме другото трио — Тео, Тоби и Марго, които бавно, но сигурно се отдалечаваха от сметището на миналото си към едно по-обещаващо и не така разрушително бъдеще. Тоби прекарваше вечерите, пишейки новата си книга, Марго критикуваше и редактираше черновите му, а денем извеждаха Тео в парка, учеха го как се казват животните в зоологическата градина и го притискаха здраво помежду си, когато плачеше от звука на сирените, изстрелите или кавгите в съседство.