Читать «Сетаганда» онлайн - страница 90

— Лорд Воркосиган! — протестира лейди Арвин, объркана от чудатото поведение на бараярските варвари.

Майлс подаде нишките на Иван, взе каната и кимна към Йенаро.

— Доведи го. Извинете ни, дами. Трябва да проведем един… мъжки разговор.

За най-голяма изненада това подейства. Лейди Арвин само леко вдигна вежди, а лейди Бенело леко се нацупи. Иван сграбчи Йенаро под ръка и го отведе извън закрития кръг. Хватката му леко се стегна, когато Йенаро се опита да се изплъзне. Йенаро изглеждаше разгневен и малко объркан.

Намериха един празен кът малко по-надолу. Иван и пленникът му застанаха с гръб към алеята, като по този начин скриха Майлс от странични погледи. Майлс внимателно остави каната на земята, изправи се и изръмжа на Йенаро:

— Сега ще ви покажа какво щяхте да направите преди малко. Това, което искам да знам за момента, е какво, по дяволите, си мислехте, че правите?

— Не зная за какво говорите — тросна се Йенаро. — Оставете ме на мира, простаци такива!

Иван стегна хватката си.

— Първо му покажи, братовчеде.

— Добре. — Каменната настилка беше от някакъв изкуствен мрамор и изглежда, не можеше да се запали. Майлс остави нишките върху една плоча и направи знак на Иван и Йенаро да се доближат. Изчака, когато покрай тях не минаваше никой. — Йенаро. Капнете само две капки от тази безобидна течност, която разнасяхте нагоре-надолу, върху пръстите си и ги изтръскайте тук.

Иван принуди Йенаро да коленичи до Майлс. Йенаро погледна студено похитителите си, потопи пръсти в течността и ги изтърси, както му беше наредено.

— Ако си мислите…

Беше прекъснат от ярък блясък и гореща вълна, която опърли веждите на Майлс. Лекият пукот, за щастие, беше почти заглушен от телата им. Йенаро замръзна на място.

— И това беше по-малко от грам — безжалостно продължи Майлс. — Колко тежи килимът-бомба? Около пет килограма? Трябва да знаете, че определено приемам това лично. Ако катализаторът попаднеше върху него, щеше да вдигне във въздуха цялата тази част от купола, вас, мен, дамите… и да ни запрати чак на върха на склона.

— Това е някакъв номер — простена Йенаро.

— О, така значи. Добре, това е номер. Но този път беше скроен и срещу вас. Нямате никаква военна подготовка, нали? Не бихте могли дори да го разпознаете по миризмата. Синтетичен астерзин. Чудесно нещо. Можеш да го оформяш, да го боядисаш, да го накараш да изглежда както ти хрумне. И напълно инертен и безобиден. До момента, в който не влезе в съприкосновение с катализатор. Тогава… — Майлс кимна към малката пукнатина в плочата. — Нека да ви попитам по друг начин, Йенаро. Вашият добър приятел хоут-губернаторът какво ви каза за ефекта, който очаквахте?

— Той… — Дъхът на Йенаро секна. Той бавно взе в ръце остатъците от нишките, помириса ги, намръщи се и отново се отпусна на пети. Широко отворените му очи срещнаха погледа на Майлс. — Ох.