Читать «Сетаганда» онлайн - страница 91

— Признанието — многозначително каза Иван — е полезно за душата. И за тялото.

Майлс си пое дъх.

— Ще ви попитам отново, Йенаро. Какво си мислехте, че правите?

Йенаро преглътна.

— Това… трябваше да образува естери. Щеше да прилича на алкохолно отравяне. Вие, бараярците, сте прочути с тази своя перверзност. Нищо повече от онова, което сами си правите!

— И двамата с Иван да се клатушкаме мъртвопияни цял следобед?

— Нещо такова.

— А самият вие? Взехте ли предварително противоотрова?

— Не, това е безобидно!… Би трябвало да бъде. Щях да си отида и да полегна, докато всичко премине. Мислех си, че усещането сигурно ще бъде… интересно.

— Извратен тип — промърмори Иван.

Йенаро се втренчи в него.

— Когато бях изгорен, през онази първа вечер — каза бавно Майлс, — всички онези ваши извинения и кършене на ръце не са били преструвка, така ли? Не сте очаквали подобно нещо.

Йенаро пребледня.

— Очаквах… Помислих си, че марилаканците са направили нещо със захранването. Трябваше само да ви раздруса, нищо повече.

— Или така са ви казали.

— Но злати ейл беше ваша идея, нали? — изръмжа Иван.

— Вие сте знаели?!

— Не съм идиот.

Покрай тях минаха няколко души и озадачено погледнаха тримата коленичили мъже, но за щастие се въздържаха от коментари. Майлс кимна към най-близката пейка.

— Имам да ви кажа някои неща, лорд Йенаро, и мисля, че е по-добре да поседнем.

Иван поведе Йенаро към пейката и го настани на нея. После се поколеба за миг, изля съдържанието на каната в най-близката саксия и седна между Йенаро и изхода.

— Това не са просто малки подли номера, с които да можете да се надсмеете над двама тъпи пратеници на омразния враг — бавно продължи Майлс. — Вие сте пионка в заговор срещу сетаганданския император. Ще ви използват и ще ви жертват. Това явно е обичайната практика. Другата пионка беше ба Лура. Смятам, че знаете какво му се случи.

Все още пребледнял, Йенаро трепна, но не каза нито дума. След малко облиза устни и промълви:

— Това не може да бъде. Прекалено жестоко е. Можеше да започне кървава междуособица между неговия клан и клановете на… всички невинни.

— Не. Щеше да доведе до кървава междуособица между техните кланове срещу вашия. Вие трябваше да запалите искрата. Не само като убиец, но като толкова некомпетентен убиец, че сте взривили сам себе си със собствената си бомба. Твърдо по стъпките на дядо ви, ако говорим в тази посока. И кой щеше да остане жив, за да отрече всичко това? Скандалът щеше да засегне столицата, както и да се прехвърли между империята и Бараяр. В същото време сатрапията му ще обяви независимост. Не, това не е жестоко. Това е направо елегантно.

— Ба Лура се е самоубил. Така казват.

— Не. Бил е убит. Сетаганданската имперска служба за сигурност е на същото мнение. Ще разкрият това след известно време. Не… ще го разкрият в края на краищата. Но това не означава, че ще е навреме.

— Невъзможно е ба да се обвърже със заговор.

— До момента, когато си мисли, че действа лоялно, при това в доста съмнителна ситуация. Не мисля, че до такава степен не са хора, че да са безпогрешни.