Читать «Сетаганда» онлайн - страница 89

— Така ли? — попита Майлс и започна да се оглежда, зачуден къде този път е заложен капанът. Засега не можеше да го види. — И… какво представлява произведението й?

— Зная, че не изглежда особено впечатляващо — оправда се лейди Бенело, — но не в това е работата. Тънкостта е в аромата. Платът изпуска парфюм, който се сменя според настроението ви. Аз все още се чудя дали не може да се шият дрехи от него — последното явно беше предназначено за Йенаро. — Трябваше да накараме някой от прислужниците да стои тук и да го демонстрира през целия ден.

— Щеше да изглежда прекалено комерсиално — отговори Йенаро. — Така е по-добре.

— А… живо ли е? — колебливо попита Иван.

— Всяка отделяща благоуханията жлеза в плата е толкова жива, колкото потните жлези в тялото ви — увери го Йенаро. — Все пак сте прав, изглежда донякъде статично. Приближете се и ще ви покажа нагледно.

Майлс предпазливо подуши въздуха, като се опитваше в пристъпа си на параноя да усети всяка една молекула, която влизаше в ноздрите му. Куполът беше изпълнен с най-различни миризми, изпускани от експонатите, да не говорим за парфюмите на гем-дамите и на Йенаро. Но брокатът сякаш изпускаше приятна смес от различни аромати. Все пак Майлс забеляза, че Иван не се отзова на поканата. Освен парфюмите имаше още нещо — тънка, едва доловима острота…

Йенаро взе от пейката една кана и се насочи към таблата.

— Още злати ейл? — сухо промърмори Иван.

Внезапно през Майлс премина острата тръпка на разбирането и спомена, последвани от вълната адреналин, която накара сърцето му почти да спре преди да започне бясно да блъска в гърдите му.

— Вземи каната, Иване! Не му позволявай да налива от нея!

Иван се подчини. Йенаро се предаде с изненадан възглас:

— Лорд Иван!

Майлс се просна по очи до килима и лудо задуши. Да!

— Какво правите? — Лейди Бенело едва сдържаше смеха си. — Килимът не е част от всичко това!

„Напротив. При това е много важна част.“

— Иване — възбудено каза Майлс, като се изправи. — Подай ми това — внимателно — и ми кажи какво надушваш долу.

Майлс пое каната много по-внимателно, отколкото би държал кошница със сурови яйца. Иван с донякъде объркан вид изпълни нареждането му. Подуши, после прокара длан по килима и докосна устни с пръстите си. И побеля. Майлс беше сигурен, че Иван е стигнал до същото заключение, още преди братовчед му да вдигне глава и да изсъска:

— Астерзин!

Майлс отстъпи назад, повдигна похлупака на каната и внимателно подуши. Усети слабия мирис на ванилия и леко загниващи портокали. Беше точно това.

И Йенаро щеше да излее цялата кана, Майлс беше сигурен в това. В собствените му крака. Пред очите на лейди Бенело и лейди Арвин. Майлс си спомни за съдбата на ба Лура, последното оръдие на лорд Хикс, принц Слайк. „Не. Йенаро не знае. Той може и да мрази бараярците, но не е чак толкова луд. Този път е бил манипулиран точно като нас. Добре, трети път стомна за вода…“

Когато Иван се изправи с вдървена челюст и смъдящи очи, Майлс му направи знак да се приближи и отново му подаде каната. Иван я пое внимателно и отстъпи още една крачка назад. Майлс коленичи и откъсна няколко нишки от края на килима. Те бяха лепкави, което потвърждаваше диагнозата му.