Читать «Сетаганда» онлайн - страница 92

— Прав сте. — Йенаро погледна двамата бараярци. — Трябва да ми повярвате, не бих изпитал никакво съжаление, ако ви видя да падате от някоя висока скала. Но никога не бих ви бутнал от нея.

— Е… и аз така си помислих — отговори му Майлс. — Просто ми е любопитно… какво щяхте да получите в замяна на вашите услуги, като изключим удоволствието да напакостите на двама простаци и варвари? Или за вас това е било изкуство заради самото изкуство?

— Той ми обеща пост. — Йенаро отново сведе поглед. — Не знаете какво е да нямаш длъжност в столицата. Нямаш възможности. Нямаш статус. Просто си… никой. Омръзна ми да съм никой.

— Какъв пост?

— Имперски парфюмер. — Тъмните очи на Йенаро блеснаха. — Зная, че не звучи кой знае колко респектиращо, но щеше да ми гарантира достъп до Небесна градина, а може би и до самия император. Щях да мога да работя заедно с… най-добрите в империята. И щях да бъда добър.

За Майлс не беше трудно да разбере амбицията, независимо каква странна форма можеше да приеме тя.

— Представям си.

Устните на Йенаро се свиха в нещо подобно на признателна усмивка.

Майлс погледна хронометъра си.

— Господи, закъснявам. Иване, ще се справиш ли оттук нататък без мен?

— Ще се справя.

— Приятен ден, лорд Йенаро — Майлс се изправи. — Мисля, че и дотук не беше лош. Можеше да е и по-зле. Уморих се ужасно през този следобед, но все пак ми пожелайте късмет. Имам малка среща с принц Слайк.

— Късмет — колебливо каза Йенаро.

Майлс замлъкна за момент.

— Ставаше въпрос за принц Слайк, нали?

— Не! Говорех за губернатор хоут Илсъм Кети!

Майлс прехапа устни и бавно издиша. „Току-що или ме прекараха, или ме спасиха. Кое от двете?“

— Кети ви е поръчал… всичко това?

— Да…

Можеше ли Кети да изпрати своя колега губернатор и братовчед принц Слайк да разузнае за имперските регалии вместо него? Разбира се. Или не. А можеше ли Слайк да накара по някакъв начин Кети да обработи Йенаро вместо него? Не беше невъзможно. „Пак на изходна позиция. По дяволите, по дяволите, по дяволите!“

Докато Майлс се маеше, зад ъгъла се появи завеждащият протокола. При вида на Иван и Майлс забави крачка и на лицето му се изписа облекчение. Когато се доближи, вече приличаше на разхождащ се турист, но хвърли пронизителен поглед към Йенаро.

— Добър ден, господа — кимна и на тримата той.

— Здравейте, сър — отговори му Майлс. — Интересно ли протече разговорът ви?

— Необикновено.

— Ах… не вярвам да сте се срещали с лорд Йенаро, сър. Лорд Йенаро, това е завеждащият протокола на посолството, лорд Ворийди.

Двамата си кимнаха отново. Без да става, Йенаро направи нещо като поклон.

— Какво съвпадение, лорд Йенаро — продължи Ворийди. — Тъкмо говорехме за вас.

— Нима? — напрегнато попита Йенаро.

— Ах… — Ворийди замислено смучеше долната си устна, сякаш обсъждаше наум някакво решение. — Известно ли ви е, че сте на крачка от един вид вендета, лорд Йенаро?