Читать «Сетаганда» онлайн - страница 88

— Оо — каза лейди Арвин. — Може би не бихте ми отказали вечеря в моята бърлога.

— Или — прекъсна я лейди Бенело, — ако не сте в настроение да прекарате в градска обстановка, зная едно местенце недалеч оттук, на едно езеро. Можем да си направим пикник на един частен остров. Насаме.

Двете жени си размениха леко злобни усмивки. Иван изглеждаше малко нервен.

— Доста труден избор.

— Докато решите, защо не разгледаме произведенията на сестрата на лейди Бенело? — предложи лейди Арвин. Погледът й попадна върху Майлс. — Вие също, лорд Воркосиган. Мисля, че беше доста неприлично от наша страна да ви пренебрегнем по такъв начин. Посъветвахме се и решихме, че това сигурно е достоен за съжаление пропуск. — Ръката й се вкопчи в Иван и тя се наведе, за да отправи многозначителна усмивка на приятелката си. — Това може да бъде и евентуално решение за дилемата на лорд Иван.

— Нощем всички котки са сиви — промърмори Майлс. — Или в дадения случай, всички бараярци.

При споменаването на котки Иван трепна. Лейди Арвин изглеждаше спокойна, но Майлс имаше лошото чувство, че червенокосата е схванала шегата. Във всеки случай тя се откъсна от Иван (мимолетен триумф ли се четеше на лицето на лейди Арвин?) и се обърна към Майлс.

— Наистина, лорд Воркосиган. Имате ли някакви планове за вечерта?

— Опасявам се, че сте права — отговори Майлс със съжаление, че това е донякъде вярно. — Всъщност трябва да тръгвам още сега.

— Още сега? О, останете… елате поне да видите нещата на сестра ми. — Лейди Бенело се въздържа да го докосне и предпочете да върви до него, макар че така оставяше временно Иван в ръцете на съперницата си.

Нямаше да е зле да се забави още няколко минути, за да е сигурен, че завеждащият протокола се е ангажирал напълно с проблемите си. Майлс се усмихна леко и се остави да го водят. На високата червенокоска й липсваше грацията на хоут Райън. От друга страна, тя не изглеждаше толкова… „невъзможна. С трудното се справяме веднага. Невъзможното ни отнема…

Стига. Тези жени са използвачки, знаеш много добре това.

О, Господи, искам да бъда използван…

По дяволите, момче, съсредоточи се.“

Минаха по една тясна пътека и стигнаха до по-долното ниво. Лейди Арвин се насочи към една малка полянка с посадени в саксии дървета. Листата им бяха блестящи като бижута, но те просто подчертаваха експоната в центъра. Самият експонат беше артистично объркан. Сякаш се състоеше от три ленти брокат в различни цветове, които свободно се виеха една около друга и се спускаха от стълб с височината на човешки ръст към килима отдолу. Плътният кръгъл килим отразяваше зеленината на околните дървета в сложна абстрактна рисунка.

— Внимание — промърмори Иван.

— Виждам го — отговори Майлс.

Лорд Йенаро, облечен в тъмна роба и усмихнат, седеше на една от малките пейки, които бяха наредени покрай дърветата.

— Къде е Веда? — попита лейди Бенело.

— Току-що излезе — отговори Йенаро, като поздрави всички.

— Лорд Йенаро помогна донякъде на сестра ми за нейното произведение — сподели лейди Бенело с Майлс и Иван.