Читать «Сетаганда» онлайн - страница 87

— Да се обзаложим ли искаш? — повдигна вежди Иван.

— Не.

Иван въздъхна.

— Не мисля, че имаме някакъв шанс да го изненадаме първи.

— Не зная. Във всеки случай, дръж си очите отворени.

— Естествено.

Продължиха да гледат. До тях с достойна походка се приближи гем-дама на средна възраст и кимна доверително, ако не и приятелски, на Майлс. Дланта й за кратък момент се разтвори, разкривайки тежък пръстен, върху който беше изобразена птица.

— Сега ли? — тихо попита Майлс.

— Не — отговори тя с нисък алт. — Ще се срещнем след тридесет минути на западния вход.

— Не мога да обещая, че ще бъда точен.

— Ще изчакам. — Тя продължи нататък.

— По дяволите — каза Иван след кратко мълчание. — Ти наистина сериозно си решил. Обещаваш да бъдеш много внимателен, нали?

— Да.

Майлс си помисли, че на завеждащия протокола му е необходимо доста време, докато открие подходящо място, за да се освободи от товара си. Но в момента, когато вече започна да се оглежда за него, той се появи. Усмивката му изглеждаше малко пресилена.

— Господа — кимна той. — Нещо става. Налага ми се да ви оставя за известно време сами. Моля ви, стойте заедно и не напускайте сградата.

„Чудесно. Може би.“

— Какво става? — попита Майлс. — Открихме Йенаро.

— Нашият шегаджия? Да. Знаем, че е тук. Моите хора смятат, че едва ли представлява смъртоносна заплаха. За известно време ще трябва да ви оставя сами да се пазите от него. Но моите хора откриха един друг наш добър познат. Професионалист.

В случая терминът „професионалист“ можеше да означава професионален убиец или нещо близко до това. Майлс напрегнато кимна.

— Не знаем защо е тук — продължи Ворийди. — Повиках по-сериозно подкрепление. Междувременно смятаме да… поговорим с него набързо.

— Фаст-пентата не е ли забранена за всички освен за полицията и силите за сигурност?

— Съмнявам се, че този приятел ще отиде да се оплаче — промърмори Ворийди с леко зловеща усмивка.

— Приятна работа.

— Пазете се. — Завеждащият протокола кимна и непринудено се оттегли.

Майлс и Иван продължиха разходката си, като огледаха още няколко растителни екземпляра, които не изглеждаха чак толкова обезпокоително. Майлс броеше минутите. Скоро трябваше да се измъкне, за да пристигне за срещата точно навреме…

— Здравей, сладур — обади се напевен глас зад тях и Иван се обърна малко по-бързо от Майлс. Лейди Арвин и лейди Бенело стояха една до друга. Те… залепнаха, както си помисли Майлс, от двете страни на Иван.

— Сладур? — изненадано промърмори Майлс. Иван му хвърли гневен поглед.

— Чухме, че сте тук, лорд Иван — продължи блондинката, лейди Арвин. Кехлибарените къдрици на лейди Бенело се люшнаха при утвърдителното й кимване. — Какво ще правите след това?

— А… нямам особени планове — отговори Иван, опитвайки се да раздели вниманието си на две равни части.