Читать «Сетаганда» онлайн - страница 63

Колко силен натиск можеше да окажат сатрап-губернаторите, всички до един близки роднини на императора, върху охраната на Небесна градина? Не кой знае колко — на тях със сигурност се гледаше като на потенциална заплаха. Но някой от тях би могъл да има подходящи връзки от доста време. И същевременно да е бил напълно лоялен до този момент. Това би било тежко обвинение. Бенин би трябвало да успее още от първия път. Просто не би имал шанс за повторен опит.

Дали някой го беше грижа за убийството на роба ба? Доколко Бенин се интересуваше от абстрактната справедливост? Доколко беше склонен да рискува? Колко можеше да загуби? Дали имаше семейство или беше като монах-отшелник, напълно отдаден на работата си? За чест на гем-полковника, в края на срещата той гледаше Майлс в очите, защото беше заинтересуван от думите му, а не за да не гледа тялото му.

Майлс се изправи.

— Гем-полковник… мога ли да ви посъветвам нещо лично?

Бенин кимна. В очите му се четеше любопитство.

— Имате добра причина да подозирате, че имате проблем с някой, който стои по-високо от вас. Но все още не знаете колко по-високо. Ако бях на ваше място, бих се отнесъл до най-висшестоящия. Срещнете се лично с императора. Това е единственият начин, по който можете със сигурност да разколебаете убиеца.

Дали лицето на Бенин не пребледня под рисунките? Нямаше начин да разбере.

— Чак толкова високо… лорд Воркосиган, не съм близък с небесния си господар.

— Не става дума за близост. Става дума за работа, а тя е негова работа. Ако наистина желаете да му бъдете от полза, точно сега е времето да започнете. Императорите са просто хора. — Е, император Грегор поне беше човек. Сетаганданският император беше хоут-човек. Майлс се надяваше, че това също се брои. — Ба Лура трябва да е бил за него нещо повече от най-обикновена мебел, щом му е служел повече от половин век. Не обвинявайте никого, просто поискайте от него да предпазва вашето разследване от осуетяване. Ударете пръв, още днес, преди… някой… да започне да се страхува от вашата компетентност.

„Ако ще ми прикриваш задника, Бенин, поне го прави правилно, за Бога.“

— Аз ще… обмисля съвета ви.

— Успех. — Майлс се усмихна и му кимна, сякаш всичко това не беше и негов проблем. — Голямата игра е най-добрата игра. Въпрос на чест.

Бенин се поклони, кисело се усмихна и се остави да бъде изпратен от телохранителя до изхода на посолството.

— До нови срещи — обади се Майлс след него.

— Бъдете сигурен.

Майлс изпитваше непреодолимо желание да се строполи на пода, но в този момент влезе Воробьов, който без съмнение беше чул всичко. С него беше още един мъж. Иван ги следваше. По лицето му се четеше мрачно безпокойство.

Непознатият беше на средна възраст, със среден ръст и беше облечен в свободен, добре ушит костюм на сетагандански гем-лорд с умерени цветове. Дрехите му прилягаха добре, но лицето му не беше изрисувано, а прическата беше на бараярски офицер. Гледаше… заинтересувано.