Читать «Сетаганда» онлайн - страница 62

Бенин се намръщи. Да. Майлс все още не беше казал нищо, за което да не е мислил и Бенин — нищо, че не го беше произнесъл на глас. Майлс реши да продължи да подхвърля следи.

— Бих казал, че сте си навлекли сериозна неприятност с това убийство, гем-полковник — отбеляза той. Вече никой не се преструваше, че става дума за самоубийство. — Въпреки това, ако то е било извършено по начина, по който предположих, можете да си извадите доста заключения относно убиеца. Рангът му би трябвало да е висок, достъпът му до вътрешната охрана — почти пълен. И, извинете ме, той има доста особено чувство за хумор за един сетаганданец. Подобна обида на императрицата граничи с нелоялност.

— Това е според вашия метод — позволи си комплимент Бенин. — Онова, което ме тревожи, е мотивът. Беззащитният стар ба е служил на Небесната господарка от десетилетия. Отмъщението ми се струва най-неподходящата подбуда.

— Мм, може би. Значи ако ба Лура е стар служител, може би убиецът му е някой новодошъл. Помислете си — десетилетия, прекарани в подобна обстановка и попиване на всевъзможни тайни… ба е бил в изгодната позиция да знае най-различни неща за изключително високопоставени особи. Да предположим… че ба е бил изкусен, да кажем, да изнуди някого. Бих се замислил дали движенията му през последните няколко дни не биха разкрили нещо. Например дали е напускал Небесна градина?

— Това… разследване продължава.

— Ако бях на ваше място, бих се насочил точно в тази посока. Ба може да е разговарял с убиеца си. — „Да, на борда на неговия кораб.“ — Според мен по всичко личи, че убиецът е бил накаран да действа бързо. Ако е имал на разположение пред себе си месеци, за да планира действията си, всичко щеше да стане много по-тихо и незабележимо. Мисля, че повечето негови решения са били взети прибързано, може би в самия момент, и очевидно някои от тях са лоши.

— Не чак толкова лоши — въздъхна Бенин. — Но вие сте интересен човек, лорд Воркосиган.

Двусмислицата беше очевидна.

— Чувствам се като риба във вода в тази област. Това е първата възможност да говоря по професионални въпроси, откакто съм на Ета Сета. — Майлс му отправи щастлива усмивка. — Ако имате още въпроси, моля, не се стеснявайте да се отбиете пак.

— Предполагам, не бихте се съгласили да им отговорите под въздействието на фаст-пента, нали? — попита Бенин без много надежда.

— А… — Майлс бързо премисляше, — може би, със съгласието на посланик Воробьов. — Което определено нямаше да получи. Бенин леко се усмихна на умелия и деликатен отказ без отказване.

— Във всеки случай, бих се радвал да продължим нашия разговор, лорд Воркосиган.

— Когато ви е удобно. На ваше разположение съм още девет дни.

— Благодаря, лорд Воркосиган — внимателно го погледна Бенин.

Майлс имаше цял куп въпроси, но засега не посмя да пита повече. Искаше да създаде само впечатление за професионален интерес. Примамливо, но и опасно беше да мисли за Бенин като за съюзник. Но поне имаше сигурно око в Небесна градина. Е, наистина, това око наблюдаваше и самия него. Трябваше да има някакъв хитър начин да накара Бенин да се плесне по челото и да си каже: „Я да погледна по-отблизо тези сатрап-губернатори!“ Той определено гледаше в правилната посока — нагоре. Нагоре и през рамото си. Възможно най-неудобната позиция за работа.