Читать «Сетаганда» онлайн - страница 61

— А онова, което мен ме заинтересува, беше мехурът от силово поле на дамата — продължи Майлс. — То никога не се докосна до земята. Помислих си, че тя сигурно седи в някакъв носещ се във въздуха стол.

— Често е точно така — каза Бенин.

— Тъкмо затова ви попитах дали някой е забелязал ба Лура да влиза в ротондата. Може ли някой да е използвал подобен мехур? Те толкова ли са анонимни, колкото изглеждат, или имате някакъв начин да ги различавате?

— Те са лично притежание. И всеки има уникален електронен подпис.

— Но всяка предохранителна мярка, направена от човек, може да бъде надхитрена от друг човек, стига да разполага с необходимите ресурси.

— Този факт ми е известен, лорд Воркосиган.

— Хм. Разбира се, ясно ви е какво имам предвид. Да предположим, че ба Лура е бил зашеметен някъде другаде — теория, която, за съжаление, не може да се докаже поради прибързаната кремация, и в безсъзнание е бил пренесен в някой мехур до онова невидимо място, където гърлото му тихо и безпрепятствено е било прерязано. Мехурът продължава пътя си. Цялата операция не би отнела повече от петнадесет секунди. Не би изисквала кой знае колко голяма физическа сила от страна на убиеца. Но не зная дали техническите подробности в устройството на тези мехури позволяват подобно нещо. Както не зная и дали в ротондата са влизали и излизали мехури — колко движение е имало в момента, за който говорим? Надали е било чак толкова много. Дали вътре са влизали и излизали някакви хоут-сфери?

Бенин се облегна назад, сви устни и погледна Майлс с открит интерес.

— Много сте наблюдателен, лорд Воркосиган. В интересуващия ни отрязък от време през ротондата са минали пет слуги ба, четирима души от охраната и шест хоут-дами. Ба са имали работа — трябвало е да дооправят украсата и да поддържат безупречна чистота. Хоут-дамите често влизат да медитират и да изразят почитта си към Небесната господарка. Срещнах се с всички тях. Никой не е забелязвал ба Лура.

— Значи… някой от тях лъже.

Бенин сплете пръсти и го погледна.

— Нещата не са толкова прости.

Майлс замълча за момент, после каза:

— Аз самият не обичам да правя вътрешни разследвания. Предполагам, че сте документирал и всяка своя стъпка, отнасяща се до случая.

— Това е изцяло мой проблем — почти се усмихна Бенин.

Майлс откри, че човекът започва да му харесва.

— Като имаме предвид обстоятелствата, рангът ви не е достатъчно висок за случай от такова височайше естество, нали?

— Това също… е мой проблем.

— От жизнена важност.