Читать «Сетаганда» онлайн - страница 64

— Разпитът премина много добре, лорд Воркосиган — обади се Воробьов. Майлс донякъде се успокои. Не беше ясно кой кого е разпитвал.

— Гем-полковник Бенин очевидно е много интелигентен — каза Майлс. — А… — Той хвърли поглед към спътника на Воробьов.

— Позволете ми да ви представя лорд Ворийди — каза посланикът. — Сър, това е лорд Воркосиган. Лорд Ворийди е експерт в работите на нашите гем-приятели във всеки техен аспект и сфера на изява.

Което беше дипломатичното определение на „главен шпионин“. Майлс предпазливо кимна.

— Радвам се, че най-после се срещаме, сър.

— И аз — отвърна Ворийди. — Съжалявам, че не се върнах по-рано. Очакваше се погребението на императрицата да протече много по-спокойно. Не знаех за живия ви интерес към цивилните дела, лорд Воркосиган. Бихте ли искали да ви уредя обиколка из градските полицейски управления?

— Страхувам се, че времето няма да ми позволи. Въпреки че ако не бях успял да постъпя на военна служба, следващият ми избор щеше да е полицията.

Към тях се приближи ефрейтор с униформата на ИмпСи и отведе настрана цивилно облечения си шеф. Двамата се посъветваха тихо, после ефрейторът подаде на завеждащия протокола някакви цветни листа, а той на свой ред ги предаде с няколко думи на посланика. Воробьов се обърна към Иван и учудено повдигна вежди.

— Лорд Ворпатрил. Имате няколко покани.

— Покани ли? — Иван пое листата и объркано започна да ги разглежда.

— Лейди Бенело ви кани на вечеря насаме, лейди Арвин ви кани на парти, също вечерта, а лейди Сенден ви кани на танцова забава следобед.

— Кой?

— Лейди Сенден, съгласно нашите нощни проверки, е омъжената сестра на лейди Бенело — обади се завеждащият протокола и озадачено погледна Иван. — Как успяхте да станете толкова популярен в такъв кратък срок, лорд Ворпатрил?

— Не съм съвсем сигурен, сър. — Иван се усмихваше и Майлс се досети, че братовчед му не е разказал на завеждащия протокола цялата истина за снощната си авантюра. После забеляза погледа на братовчед си и леко се изчерви.

Майлс протегна врат към листата.

— Дали някоя от тези жени има връзки с Небесна градина, как мислите? Или приятели с подобни връзки?

— Твоето име не е написано никъде, братовчеде — коравосърдечно отбеляза Иван и дръпна парфюмираните, калиграфски изписани покани. Мрачното безпокойство в погледа му се беше сменило с прикрито ликуване.

— Може би са необходими още някои проверки, милорд? — промърмори завеждащият протокола на посланика.

— Ако нямате нищо против, полковник.

Ворийди се оттегли със своя подчинен. Майлс кимна на Воробьов, тръгна с Иван, който стискаше здраво цветните листа, и го погледна подозрително.

— За мен са — защити се Иван, когато се бяха отдалечили на достатъчно разстояние, за да не бъдат чути. — Ти си имаш гем-полковник Бенин, който така и така повече ти допада.

— В столицата има много гем-дами, които са като момичета за всичко на хоут-дамите от Небесна градина — каза Майлс. — Например… бих искал да се видя с гем-дамата, с която снощи излязох на разходка, но тя не ми съобщи името си.