Читать «Сетаганда» онлайн - страница 65

— Съмнявам се, че някой от компанията на Йенаро има връзки с Небето.

— Специално тя беше изключение. Въпреки че хората, с които наистина искам да се срещна, са сатрап-губернаторите. Лице в лице.

— Ще имаш по-добър шанс на някое официално мероприятие.

— О, разбира се. Вече планирам нещо.

ГЛАВА 8

Небесна градина всъщност не изглеждаше чак толкова заплашително, увери се Майлс при второто посещение. Този път не се изгубиха в огромния поток галактически пратеници. Бяха само трима. Почти дискретно Майлс, посланик Воробьов и Миа Маз бяха пуснати през една странична врата и ескортирани от един-единствен слуга до целта им.

Триото изглеждаше добре. Майлс и посланикът отново бяха сложили своите най-официални черни униформи. Маз носеше чисто бяла роба, подплатена с черен хастар, и така комбинираше двата траурни цвята, без да престъпва границите на привилегиите на хоут. Облеклото й подчертаваше и собствената й тъмна коса, както и двамата й спътници. Усмихваше се очарователно на Воробьов над главата на Майлс. Майлс, който се движеше между двамата, се чувстваше като непослушно дете, водено от твърдата ръка на родителите си. Днес Воробьов не искаше да поема никакви рискове с непозволени нарушения на етикета.

Рециталът на възпоминателна поезия в чест на мъртвата императрица не беше церемония, на която се канеха галактични делегати, с изключение на най-близките сетагандански съюзници. Майлс изобщо не влизаше в сметката и Воробьов беше принуден да използва всичките си връзки, за да получат покана. Иван се измъкна, като се оправда с умората от вчерашното посещение на градинските танци и партито и добави, че има покани за още четири мероприятия следобеда и вечерта. Умората му беше доста подозрителна. Майлс го остави да се измъкне. Садистичното му желание да го принуди да стои до него през целия следобед и цялата вечер (а те се очертаваха да бъдат безкрайни), беше притъпено донякъде от убеждението, че братовчед му няма да бъде кой знае от каква полза в днешното събиране на информация. Освен това Иван имаше шанс да установи някои нови полезни контакти. Колкото и да беше малко вероятна, тази възможност не биваше да се пропуска. Вместо него Воробьов покани жената от Вървейн, за най-голяма нейна радост. За Майлс това беше добре дошло.

За радост на Майлс, церемонията нямаше да се провежда в ротондата с всички тревожни асоциации, които будеше тя, въпреки че тялото на императрицата все още лежеше там. Хоут не искаха да използват нещо толкова грубо като зали и аудитории, в които всички да бъдат наблъскани в редове един до друг. Вместо това прислужникът ги заведе до нещо, което можеше да се нарече долчинка — ниско, подобно на купа място в градината, цялото в цветя и други растения, със стотици пейки и подобни на кутии седалки по склона, от които се виждаха сложно устроените сцени в дъното. Както подобаваше на ранга им — по-скоро на липсата на такъв, — слугата настани бараярската група на последния ред и встрани от най-добрия централен изглед. Това беше добре дошло за Майлс — така той можеше да наблюдава почти всички присъстващи, без да бие на очи. Ниските пейки бяха от дърво, излъскано до блясък и полирано. Миа Маз зае мястото си с галантната помощ на Воробьов, оправи дрехите си и започна да се оглежда със светнали очи.