Читать «Сетаганда» онлайн - страница 53

— Охо!… Сигурен ли си? Доколкото знам, в подобни ситуации може да се появят естествени причини…

— Това беше капан. Не аз, а те ме прелъстиха! Замъкнаха ме горе в онази невероятна стая… явно всичко е било нагласено. Господи, беше… беше… — гласът му трепна, — беше страхотно. За известно време. И тогава разбрах, че не мога.

— И какво направи?

— Вече беше прекалено късно да се оттегля. Така че ги ощастливих. Това беше единственият начин, по който не биха могли да забележат нищо.

— Какво?!

— Наговорих им куп измислени варварски истории… Казах им, че всеки Бор се гордее с умението си да се контролира, че на Бараяр не е прието мъжът да свърши преди жената да го е направила поне три пъти. Че това е обида за нея. Така че галих, докосвах, рецитирах стихове, душех, хапех и… мамка му, пръстите ми се схванаха. — Майлс забеляза, че и говорът му е малко завален. — Имах чувството, че никога няма да заспят. Но когато това стана, и двете бяха щастливи. — На лицето му се появи самодоволна усмивка, която бързо изчезна. — Искаш ли да се обзаложим, че тези двете са най-големите гем-вампири на Ета Сета?

— Не — слисано отговори Майлс. „Нека наказанието да достигне виновника.“ Или в този случай — капанът да хване жертвата. Някой беше изучил слабостите му. Както и тези на Иван. — Трябва да се обърнем към местния отдел на ИмпСи да се погрижат всичко да остане потулено.

— Само да кажеш и дума, ще ти извия мършавия врат!

— Трябва да си признаеш на лекарите в посолството. Кръвни тестове…

— О, да. Ще поискам химически анализ веднага щом се приберем. Ами ако ефектът е перманентен?

— Ба Ворпатрил? — напевно произнесе Майлс.

— По дяволите, аз не съм се присмивал на теб.

— Вярно е, не си — въздъхна Майлс. — Предполагам, че онова, което евентуално ще открие лекарят, се разгражда много бързо. Иначе Йенаро нямаше да пие от същото.

— Мислиш ли, че е пил?

— Помниш ли злати ейл? Залагам значката си на офицер от ИмпСи, че той е причината.

Иван леко се отпусна, явно облекчен от този професионален анализ. Майлс продължи:

— Йенаро посегна на мен, а сега и на теб… Третия път… Какъв ли ще бъде следващият му ход? И дали да не се опитаме да го изпреварим? — Той се замисли. — Зависи дали Йенаро просто се забавлява, или и на него му е… погоден номер. И дали има някаква връзка между човека зад Йенаро и смъртта на ба Лура.

— Връзка? Каква връзка?

— Ние сме връзката, Иване. Двама млади бараярски провинциалисти, дошли в големия град, жадни за приключения. Някой ни използва. И според мен някой… просто е направил основна грешка при избора си на оръдия.

„Или глупаци.“

— Успя ли да се отървеш от онази малка играчка, дето я стискаш? — попита жлъчно Иван.

— Да… и не.

— О, по дяволите! Така си и знаех! Какво имаш предвид с това „да и не“? Или си се отървал, или не си, нали?

— Да, предметът бе върнат.

— Значи е ясно.

— Не. Не съвсем.

— Майлс… По-добре ми разкажи.

— Да, мисля, че си прав — въздъхна Майлс. Наближаваха дипломатическия квартал. — След като посетиш лечебницата, ще трябва да ти призная някои неща. Но ако или когато говориш с дежурния офицер от ИмпСи, не споменавай за другото. Още не.