Читать «Сетаганда» онлайн - страница 51

Един от фактите беше почти сигурен. Надали някой, проявил достатъчно остроумие и смелост да убие един от най-старшите служители в Сетаганда под самия нос на императора, би се поколебал да стори същото с далеч не толкова важната Дегтиар. Самата мисъл за това би била идиотска. Дипломатическият му имунитет на бараярски посланик би бил още по-безполезна защита, в това нямаше никакво съмнение. Още повече като се имаше предвид цената на залога в тази игра.

— Мисля, че ще се изложите на смъртна опасност. Най-добре е да не разкривате пред никого, че сте получили ключа от мен. Разбирате ли, имам чувството, че не следвам неговия сценарий. — Той нервно пристъпи от крак на крак. — Ако откриете нещо за действията на ба Лура през последните дни от живота му, не бързайте да уведомявате вашите служби.

— Аз ще… ще се свържа с вас когато и както мога, бараярецо. — Бледата й ръка докосна контролното табло на облегалката и бялата светлина я скри от погледа му.

Ба се върна в павилиона, за да придружи господарката си. Майлс беше оставен да се оправя сам в тъмното.

Валеше.

Майлс не се изненада, че гем-дамата не го очаква на пейката. Спря на сухо пред осветената врата, за да изтърси колкото се може повече капки от черната си униформа и да избърше лицето си. След това пожертва носната си кърпа, за да изтрие ботушите, и незабелязано я изхвърли зад съседния храст. После се промъкна вътре.

Никой не забеляза влизането му. Купонът продължаваше, вече малко по-шумно. На мястото на някои познати лица се бяха появили нови. Сетаганданците не употребяваха алкохол, за да се опияняват, но някои от гостите имаха характерен израз, какъвто Майлс беше виждал на родната си планета. Всякакъв смислен разговор, който и преди това беше труден, сега би бил направо невъзможен. Самият той не се чувстваше много по-различно. Беше пиян от информация, замаян от интриги. „И всяка от тях има своите тайни.“ Искаше да вземе Иван и да се махне оттук колкото се може по-бързо, преди главата му да експлодира.

— А, лорд Воркосиган! — Лорд Йенаро се появи пред него. На лицето му се четеше леко любопитство. — Никъде не успях да ви открия.

— Разхождах се навън с една дама — каза Майлс. Иван не се виждаше никакъв. — Къде е братовчед ми?

— Лорд Ворпатрил отиде да разгледа къщата с лейди Арван и лейди Бенело — отговори Йенаро и хвърли поглед към отсрещната страна на помещението, където се виждаше извита стълба. — Излязоха преди… страшно много време. — Усмивката му, която намекваше, че знае много неща, внезапно се смени с израз на объркване. — Откакто вие… не съм съвсем… е, както и да е. Желаете ли някакво питие?