Читать «Сетаганда» онлайн - страница 55

Лорд Хикс? Залог седем към едно. Шансовете му не бяха кой знае колко големи.

„Ще… измисля нещо.“

ГЛАВА 7

Иван се бавеше в лечебницата. Майлс навлече всекидневната си униформа, отиде бос до комуникационния пулт и го включи, за да опресни знанията си за осмината сатрап-губернатори на империята.

Всички сатрап-губернатори бяха избирани измежду близките роднини на императора — братя, чичовци и вуйчовци по бащина или майчина линия. Двама от сегашните бяха от съзвездието Дегтиар. Всеки управляваше сатрапията си за период от пет години, след което трябваше да се премести — понякога да се оттегли в столицата на Ета Сета или да поеме друга сатрапия. Някои от по-възрастните и по-опитните бяха преминали по този начин през цялата империя. Разбира се, целта на тези кратки мандати беше да не се допусне създаването на силна местна власт, която да предяви евентуални претенции към трона. Дотук нещата бяха ясни.

Но кой от тях беше изкусен от императрицата и ба Лура? И как тя е поддържала връзка с всички тях? Ако е разработвала плана си в течение на двадесет години, тя е имала много време… но в този случай как е могла да предвиди още оттогава кои ще бъдат сатрап-губернатори в неизвестният момент на нейната смърт? Явно те бяха въвлечени в заговора наскоро.

Майлс присви очи към списъка със заподозрените. „Трябва да го намаля по някакъв начин. По някакви начини.“ Ако приемеше, че лорд Хикс собственоръчно е убил ба Лура, трябваше да елиминира всички най-слаби и възрастни… твърде прибързано предположение. Всеки хоут-лорд можеше да има лична гем-охрана, достатъчно лоялна и способна да извърши тази задача, докато сатрап-губернаторът полага погребалните си дарове пред очите на всички и така се сдобива с желязно алиби.

Не че не беше лоялен към Бараяр, но на Майлс му се искаше точно в този момент да е служител от сетаганданските служби за сигурност — и по възможност онзи, който се занимава с предполагаемото самоубийство на ба Лура. Но нямаше начин да се добере до този поток информация, без да предизвика подозрения. А и не беше сигурен, че Райън има необходимите средства и нагласа за това, да не говорим за необходимостта сетаганданските служби да бъдат държани колкото се може по-далеч от нея. Майлс отчаяно въздъхна.

По никакъв начин не беше негова работа да се мъчи да разреши убийството на онзи ба. Задачата му бе да открие Великия ключ. Е, най-общо знаеше къде се намира той — на орбита, в кораба на някой от сатрап-губернаторите. Но на кой точно?

Звънецът на вратата прекъсна трескавите му мисли. Той рязко изключи комуникационния пулт и извика:

— Влез.

Иван се вмъкна в стаята. Лицето му беше много мрачно.

— Как мина? — запита го Майлс и му предложи да седне. Иван довлече едно тежко кресло до комуникационния пулт и намръщено се тръшна в него. Все още беше облечен в зелената си униформа.

— Беше прав. Било е поето през устата и се разгражда много бързо. Все пак не чак толкова, че нашите медици да не са в състояние да вземат проба. — Иван се почеса по ръката. — Казаха, че до утре ще изчезне напълно.