Читать «Сетаганда» онлайн - страница 54

— Какво? — възкликна подозрително Иван.

— Нещата станаха доста… заплетени.

— Да не си мислиш, че преди това не са били такива?

— Искам да кажа, че са извън компетенциите на обикновената сигурност, а са по-скоро свързани с дипломацията. При това са изключително деликатни. Може би прекалено деликатни, за да се оставят в ръцете на двама униформени параноици, които един ден ще свършат като началници в някакви местни клонове на ИмпСи. Това е присъдата… която ще си произнеса. Когато съм сигурен, че съм готов за нея. Но това вече не е игра, която да продължа без подкрепа.

„Имам нужда от помощ, Господи, помогни ми!“

— Това го знаехме още вчера.

— Да, така е. Но е много по-дълбоко, отколкото предполагах отначало.

— Над главите ни?

Майлс се поколеба и тъжно се усмихна.

— Не зная, Иване. Бива ли те в ходенето по вода?

Останал сам в банята, Майлс бавно свали черната си униформа, която отчаяно се нуждаеше от почистване. Хвърли поглед върху отражението си в огледалото и решително отмести очи. Влезе замислен под душа. За хоут всички нормални човешки същества несъмнено изглеждаха като по-нисша форма на живот. Сигурно от гледната точка на хоут Райън Дегтиар нямаше особена разлика между него и, да кажем, Иван.

А гем-лордовете понякога спечелваха съпруги хоут заради заслуги. А Вор и гем много си приличаха. Дори Маз каза това.

За колко големи заслуги? Много големи. Е… той винаги бе искал да спаси империята. Сетаганданската империя просто не бе онова, което си беше представял.

„Ти си луд, да знаеш. Да се надяваш, дори да мислиш за това…“

Ако успееше да предотврати заговора на императрицата-майка, дали сетаганданският император щеше да бъде достатъчно благодарен, за да… за да му даде ръката на Райън? Ако всичко завършеше благополучно, дали хоут Райън Дегтиар щеше да е достатъчно благодарна, за да… му предложи любовта си? Едновременното осъществяване на двете неща щеше да бъде невероятен тактически ход.

Колкото и да беше необичайно, интересите на Бараяр се застъпваха с интересите на сетаганданския император. Негов дълг като офицер от ИмпСи беше да отхвърли момичето и да спаси негодника.

„Точно така. Боли ме главата.“

Бавно и постепенно разумът се завръщаше, а потресаващият ефект от хоут Райън Дегтиар отшумяваше. Така ли беше наистина? В края на краищата тя не се беше опитала да го подкупи. Дори да беше грозна като самата Баба Яга, той щеше да застане на същата позиция. Трябваше да докаже, че Бараяр не е отмъкнал Великия ключ, и единственият начин да го докаже беше да открие истинския крадец. Чудеше се дали е възможен махмурлук от прекалено силни чувства. Ако беше така, явно бе започнал, докато е бил пиян, а това не му се струваше много честно.

Осмината сетагандански сатрап-губернатори бяха въвлечени в заговор от императрицата. Оптимистично би било да се мисли, че само един от тях е убиецът. Но само един притежаваше истинския Велик ключ.