Читать «Сетаганда» онлайн - страница 28

Устните на Воробьов се свиха, сякаш щеше да подсвирне, след което на лицето му се появи мимолетна усмивка.

— Колко ужасно от тяхна страна — измърка той. — Очертават се интересни събития, ако се опитат да въведат тази церемония.

„Да. Но ако създанието е било толкова лоялно, защо се е решило на постъпка, която да хвърли в такъв смут господарите му? Някакъв вид отмъщение? Напълно вероятно, това е най-безопасният начин тук…“

Когато най-после стигнаха павилиона, краката го боляха нетърпимо. В огромната зала делегатите биваха настанявани от цяла армия сервитьори. Всички се движеха малко по-бързо, отколкото предполагаше строгото възпитание. Тъй като някои погребални дарове бяха по-големи дори от бараярската кутия, настаняването протичаше бавно и, за очевидния ужас на сервитьорите, не според плана. Хората сядаха, ставаха и сменяха местата си. Майлс си представяше как някъде отзад друга объркана армия готвачи сипе куп цветисти сетагандански проклятия.

Забеляза делегацията от Вървейн, настанена в предната част на залата. Използвайки всеобщата бъркотия, той се измъкна от определения му стол, заобиколи няколко маси и се опита да се добере до Миа Маз. Застана до нея и напрегнато се усмихна.

— Добър ден, милейди. Може ли да…

— Лорд Воркосиган! Исках да говоря с вас…

Двамата млъкнаха едновременно.

— Вие сте първа — кимна й той.

— Звънях в посолството ви, но вие вече бяхте тръгнали. Имате ли някаква представа какво се случи в ротондата? Променянето на церемония от такава величина, и то по средата, е нещо направо нечувано за сетаганданците.

— Всъщност не са имали никакъв избор. Е, предполагам, че биха могли да игнорират тялото и просто да го заобиколят. Според мен ефектът щеше да е много по-драматичен, но явно са решили първо да почистят — Майлс повтори онова, за което вече мислеше като за „официалната версия“ за самоубийството на ба Лура. Вниманието на всички наоколо се насочи към него. По дяволите, слуховете така и така щяха да плъзнат, независимо от това кой какво е казал или премълчал.

— Имахте ли някакъв успех в онова малко разследване, за което ви помолих снощи? — продължи Майлс. — Аз… не съм сигурен, че моментът е подходящ, но…

— Да и да — отговори Маз.

„Не и по комуникационния канал — помисли си Майлс, — независимо дали се води засекретен, или не.“

— Можете ли след края да се отбиете направо в бараярското посолство? Да… пием по чаша чай или нещо подобно.

— С най-голямо удоволствие — отговори Маз. В тъмните й очи се четеше напрегнато любопитство.

— Имам нужда от урок по етикета — добави Майлс за слушателите наоколо.

В очите на Маз за миг блесна весело пламъче.

— Чувала съм да се говори така, милорд — промърмори тя.

— О… — „От кого? От Воробьов, доколкото се досещам.“ — Очаквам ви с нетърпение.

Майлс й махна и се отправи към мястото си. Воробьов го наблюдаваше как сяда. Погледът му беше леко заплашителен. Явно смяташе в най-скоро време да сложи нашийник на немирния млад посланик, но гласно не направи никакъв коментар.