Читать «Сетаганда» онлайн - страница 26

— И ще направите това… безплатно?

— В името на моето достойнство и, ъъ… аз съм служител на ИмпСи. Бих направил всичко срещу информация. Задоволете моето любопитство и смятайте сделката за сключена.

— Да не искате да кажете, че дори не знаете какво представлява това? — изненадано възкликна тя.

Последва толкова дълго мълчание, че Майлс се уплаши, че старата дама е умряла. От голямата зала се дочу музика.

— О, по дя… Проклетият парад започва, а аз трябва да съм в първите редици. Милейди, как мога да се свържа с вас?

— Не можете. — Тя се задъхваше. — Аз също трябва да вървя. Ще изпратя за вас. — Белият мехур се издигна и започна да се отдалечава.

— Къде? Кога?… — Музиката наближаваше изхода.

— Не казвайте на никого за това!

Майлс се поклони нескопосано след отдалечаващия се мехур и тръгна през градината с възможно най-високата скорост, на която беше способен. Ужасяваше се при мисълта, че всички ще забележат закъснението му.

Когато се озова отново в приемната, откри, че най-лошите му предчувствия са се сбъднали. Редицата наближаваше главния изход в посока към кулите, а Воробьов ходеше така, че да запази очевидната празнина, и се оглеждаше тревожно. Забеляза Майлс и му направи знак. „По-бързо, по дяволите!“ Майлс ускори крачка, като усещаше как погледите на всички в залата са насочени към него.

Иван веднага му подаде кутията. По лицето му се четеше любопитство и нетърпение.

— Къде беше, в тоалетната ли? Проверих и там…

— Шшт. Ще ти кажа по-късно. Току-що имах най-странната… — Майлс се бореше с тежката кутия и накрая успя да я нагласи в по-подходящо положение. Минаха през покрития с нефрит двор и най-после се озоваха пред вратата на една от високите сгради. Влязоха в отекваща ротонда. Майлс забеляза отпред няколко бели мехура, но нищо не му подсказваше в кой от тях се намира старата дама. По план всички трябваше бавно да заобиколят носилката, да коленичат, да оставят даровете си в спирала според ранга и статута си и да излязат през отсрещната врата към Северния или Източния павилион, предназначени съответно за хоут-лордовете и гем-лордовете, от една страна, и за гостите от другите планети — от друга. Там щеше да бъде даден погребален обяд.

Но изведнъж процесията спря и всички започнаха да се струпват пред широкия засводен вход. Вместо тиха музика и приглушени стъпки от ротондата се разнесе уплашен шепот. Гласовете постепенно се засилваха и започнаха да се чуват резки възгласи на изненада, към които се присъединиха и команди.

— Какво се е случило? — зачуди се Иван, като протегна врат. — Някой да не е умрял?

Майлс не виждаше нищо от раменете на стоящия пред него човек. Редицата се изви и продължи напред. Влязоха в ротондата, но веднага бяха преместени вляво. Точно на входа се беше изправил гем-офицер, който направляваше движението и с нисък глас даваше инструкции.

— Моля, задръжте даровете си и продължете направо към Източния павилион, моля, задръжте даровете си и продължете направо към Източния павилион, след малко всичко ще се уреди, моля…