Читать «Сетаганда» онлайн - страница 27

В центъра на ротондата лежеше императрицата, положена в огромен ковчег, издигнат на височина над човешки ръст. Чужденците нямаха право да я видят дори мъртва. Носилката беше заобиколена от силово поле, през което като през мъгла се виждаха смътните очертания на дребна, облечена в бяло фигура. Охраната, очевидно току-що отделена от свитата на някой сатрап-губернатор, беше строена между ковчега и стената и очевидно криеше още някого от погледите на посетителите.

Майлс не издържа. „В края на краищата не могат да ме заколят пред очите на всички.“ Бутна кутията в ръцете на Иван и се промъкна под лакътя на гем-офицера, който се опитваше да изтика всички през другата врата. Невинно усмихнат, с ръце, изнесени напред, за да покаже, че са празни, той се изправи пред изненаданите гем-лордове от охраната, които явно не бяха очаквали подобна просташка постъпка.

От другата страна на ковчега, на мястото, запазено за даровете на хоут-лорда с най-висок ранг, лежеше тяло. Гърлото на жертвата беше прерязано, а кръвта се стичаше по блестящия малахитов под и попиваше в сиво-белите дрехи. В дясната си ръка мъртвият стискаше тънък украсен със скъпоценности нож. Плешиво тяло, без вежди, възстаро, но не и слабо… Майлс разпозна техния нападател дори без фалшивата му коса. Сякаш собственото му сърце спря от изненада.

„Някой току-що вдигна доста залозите в тази малка игра.“

Висшият гем-офицер се втурна срещу него. Усмивката беше замръзнала на изрисуваното му лице. Мъжът явно се мъчеше да изглежда колкото се може по-непринудено вежлив към някого, когото с удоволствие би размазал по пода.

— Лорд Воркосиган, бихте ли се върнали при вашата делегация, моля?

Последва подканващ жест. Сетаганданецът не беше толкова глупав, че да го докосне. Майлс се подчини. Едновременно благодарен и разгневен, офицерът сякаш сам се изненада от думите си:

— Това е ба Лура, личният слуга на Небесната господарка. Служи й повече от шестдесет години… явно е искал да я последва и да й служи и в отвъдното. Каква непристойна постъпка, да стори това тук… — Гем-офицерът беше домъкнал Майлс достатъчно близо до спрялата отново редица. Дългата ръка на Иван се пресегна, сграбчи го и го поведе към вратата, без да го изпуска.

— Какво става, по дяволите? — изсъска Иван.

„И къде бяхте по време на убийството, лорд Воркосиган?“ Само дето не приличаше на убийство, а на самоубийство. Извършено по възможно най-архаичен начин. Преди не по-малко от половин час. Докато той разговаряше с някакъв мистериозен бял мехур, който можеше да бъде, а можеше и да не бъде хоут Райън Дегтиар, откъде по дяволите можеше да знае? Имаше чувството, че коридорът се върти пред очите му.

— Не трябваше да напускате редицата, милорд — строго каза Воробьов. — А… какво видяхте?

По лицето на Майлс плъзна усмивка, но той си наложи да я скрие.

— Един от най-старите ба на императрицата току-що си преряза гърлото пред ковчега й. Не знаех, че човешкото жертвоприношение е на мода при сетаганданците. Поне не официално.