Читать «Сетаганда» онлайн - страница 25

— Роднина на императрицата ли сте, милейди?

— Да, аз съм от нейното генетично съзвездие. През три поколения. Служих й през половината от живота си.

Значи придворна дама. Една от най-приближените на императрицата. Много висока длъжност, а вероятно и доста възрастна дама.

— Ъъ… случайно да сте роднина на един гем-лорд на име Йенаро?

— Кой? — Гласът прозвуча крайно объркано дори през силовото поле.

— Няма значение. Наистина не е важно. — Краката му започваха да туптят. Май свалянето на проклетите ботуши щеше да е по-трудно и от обуването им. — Силно се впечатлих от прислужницата ви. Много хора ли тук нямат никаква коса?

— Това не е жена. Това е ба.

— Ба?

— Безполови същества, роби на императора. По времето на неговия Небесен баща беше модно да ги правят толкова гладки.

Генетично създадени безполови слуги. Беше чувал само слухове, повечето от които съвсем нелогично бяха свързани със сексуални истории, по-скоро плод на въображението на разказвача, отколкото истински. Носеше се мълва, че са изключително лоялни към господаря си, който в буквалния смисъл на думата ги беше създал.

— Значи… не всички ба са плешиви, но всички плешиви са ба? — предположи той.

— Да… — Последва нова пауза. — Защо сте дошли в Небесна градина, лорд Воркосиган?

Майлс се намръщи озадачен.

— За да представлявам Бараяр на поклонението. Да засвидетелствам уважение пред императрицата. Аз съм пратеник. Назначен съм от император Грегор Ворбара, комуто служа, доколкото това е по силите ми.

Отново мълчание, този път по-дълго.

— Вие се подигравате с нещастието ми.

— Какво?

— Какво искате, лорд Воркосиган?

— Аз ли? Вие ме извикахте тук, милейди, нали така? — Той се почеса по врата и опита отново. — Мога ли… да ви помогна с нещо?

— Вие?!

Изуменият й тон го порази.

— Да, аз! Не съм толкова… — „безпомощен колкото изглеждам.“ — Справял съм се с някои работи. Но ако не ми подскажете защо е всичко това, надали бих могъл да съм ви от полза. Не разбирате ли?

Майлс беше съвсем объркан.

— Вижте, не можем ли да започнем този разговор отначало? — поклони се дълбоко. — Добър ден, милейди. Аз съм лорд Майлс Воркосиган от Бараяр. С какво мога да ви бъда полезен?

— Крадец?

Най-накрая нещата започнаха да се изясняват.

— О, не. Аз съм Воркосиган, но не и крадец, милейди. Макар че е възможно да съм притежател на отнета собственост…

Отново объркана пауза. Явно тя не го разбираше. Донякъде изгубил надежда, Майлс продължи:

— Случайно да сте изгубили някакъв… предмет? Приличащо на ръчка електронно устройство с печат във формата на птица в единия край?

— Значи е във вас! — изумено възкликна тя.

— Е, не точно в момента.

— Все още е във вас. — Гласът й беше тих, гърлен и звучеше отчаяно. — Трябва да ми го върнете.

— С най-голямо удоволствие, стига да докажете, че ви принадлежи. Определено не мога да кажа, че това нещо е мое — подчерта Майлс.