Читать «Сетаганда» онлайн - страница 15

Хубава теория. Защо тогава същите условия не бяха спрели Иван?

„Елена…“ Да не би все още да се надяваше на невъзможното? Майлс беше убеден, че съвсем не е толкова придирчив, колкото Иван — просто не можеше да си го позволи, — но все пак тази красива дама беше лишена от… какво? Интелигентност? Непринуденост. Но Елена беше избрала друг и може би беше постъпила мъдро. Крайно време беше и Майлс да се опита да направи нещо по въпроса. Просто му се искаше перспективата пред него да не е толкова мрачна.

Малко след Майлс от другата страна се приближи сетагандански гем-лорд. Беше висок и мършав. Лицето над тъмните му широки одежди беше младо. Майлс предположи, че не е много по-възрастен от Иван и него. Черепът му беше ъгловат, с издадени скули. Едната беше украсена със стилизиран цветен водовъртеж, който показваше ранга и клана му. Беше умален вариант на рисунките, които покриваха цялото лице на някои от сетаганданците — нова младежка мода, все още неодобрявана от по-старото поколение. Дали беше дошъл да спаси дамата си от аспирациите на Иван?

— Лейди Гел — леко се поклони той.

— Лорд Йенаро — отвърна му тя с точно премерено кимване, от което Майлс разбра две неща: първо, нейният статус в гем-общността бе по-висок, отколкото на мъжа, и второ, той не й беше съпруг или брат. Иван май беше в безопасност.

— Виждам че сте попаднали на една от галактическите чудатости, за които толкова копнеехте — каза лорд Йенаро.

В отговор тя му се усмихна. Ефектът беше направо ослепителен. Майлс би дал какво ли не усмивката да беше предназначена за него. Лорд Йенаро обаче остана невъзмутим. Явно постоянните срещи с гем-дами му бяха създали имунитет.

— Лорд Йенаро, това е лейтенант лорд Иван Ворпатрил от Бараяр, а това… — Миглите й потрепнаха, давайки на Иван да разбере, че трябва да представи Майлс. Жестът беше така твърд и заповеднически, сякаш го беше пернала с ветрилото си през ръцете.

— Братовчед ми лейтенант лорд Майлс Воркосиган — незабавно реагира Иван.

— О, бараярските пратеници. — Лорд Йенаро се поклони отново, този път по-дълбоко. — Колко се радвам, че ви срещнах.

Майлс й Иван кимнаха. Майлс се постара кимването му да бъде малко по-леко от това на братовчед му — много фина градация, за жалост сигурно останала незабелязана.

— Свързани сме исторически, лорд Воркосиган — продължи Йенаро. — Хора от нашите родове са се срещали и преди.

Майлс си пое дъх. „О, по дяволите, дано да не е някакъв роднина на гем-генерал Естанис, решил да се добере до сина на Арал Воркосиган…“

— Вие сте внук на генерал граф Пьотър Воркосиган, нали?

Стара история, не нова. Майлс почувства облекчение.

— Точно така.

— В такъв случай аз съм в известен смисъл вашата противоположност. Дядо ми е гем-генерал Йенаро.

— О, нещастният главнокомандващ на… как я наричате — бараярската експедиция? Или разузнавателна акция? — вметна Иван.